При последното му посещение Вехтошарника и Южен мост му се бяха сторили необичайно притихнали, наплашени от убийствата на Южняци. Сега градът беше такъв, какъвто си го спомняше от разбойническите си години.
С наближаването на дома си започна да вижда жълти знаменца по врати и прозорци — знак, че треската се е върнала. През летните месеци такива знаменца редовно се появяваха в разни квартали — приличаха на пищните мъртвешки цветя по моравите или на яркожълтите дървесни гъби, които понякога превземат загнилите дървета.
Това бе тъмната страна на лятото.
Според някои лятната треска се дължеше на отровения въздух. Върба виждаше причината в замърсената вода. Какъвто и да беше случаят, заразата върлуваше само в Дола. Никога не плъзваше към планинските лагери.
Хан стигна до двора на конюшнята, погледна към втория етаж на сградата и видя жълт парцал, пъхнат между рамката на прозореца и перваза.
Влетя в конюшнята, взе стълбите през две, отвори вратата със замах и го блъсна вонята на повръщано.
Мари лежеше върху постелката си до огнището. Независимо от задухата в стаята, огънят гореше, а сестричката му трепереше неудържимо под купчина одеяла. Майка им седеше на пода до нея, облегнала гръб на стената. Примига срещу Хан, навярно току-що разбудена.
— Тази сутрин ми се стори по-добре — обясни майка му, — но треската се връща. — Говореше с равен глас, явно твърде уморена, за да откликне на внезапната му поява след цял месец отсъствие. Косата ѝ, измъкнала се от плитката, висеше наполовина край лицето ѝ. Горната част на роклята ѝ беше покрита с петна и седеше като чувал върху измършавялото ѝ от тревоги тяло.
Хан прекоси стаята и коленичи до леглото на Мари. Долепи длан до челото ѝ. Кожата ѝ гореше.
— Откога е болна?
Майка му се огледа.
— Днес е десети ден.
Десети ден. Беше време да се съвзема. Ако изобщо можеше да се пребори с треската.
— Храни ли се? Пие ли вода? — От Върба знаеше, че високата температура изсушава тялото, затова болните трябва да пият много вода. Пък и треската идваше с разстройство.
Майка му поклати глава.
— При толкова висока температура не близва нищо.
— Даваш ли ѝ отвара от върбова кора? — Дотук се простираха познанията му за лечителството — до целебните растения, които събираше за Върба и други лечители.
— Давах ѝ. — Майка му сведе поглед към ръцете си. — Но свърши. — Вдигна изпълнени с надежда очи към него. — Имаш ли пари?
— Малко. Защо?
— На улица „Котешка“ има един лечител. Бил чудотворец. Ама услугите му струват пари.
Хан откъсна очи от Мари и огледа стаята. Стори му се по-празна от обичайното. Нямаше кошници с пране, не се виждаше и каквато и да било храна.
Майка му отпусна длан върху ръката му.
— Ти би ли изпратил прането си в къща с болни? — сякаш прочете мислите му тя. — Пък и как да я оставя сама, та да вземам и да разнасям прането?
До леглото на Мари стоеше кофа с вода и черпак.
— Откъде вземаш водата? — попита Хан.
— От кладенеца в края на улицата — отговори майка му. — Както винаги.
Той грабна кофата, изсипа съдържанието ѝ в една от по-хубавите им тенджери и я сложи над пламъците.
— Остави я да поври малко, а после можеш да я използваш за пране.
— Знам как се пере, Хансън Алистър — част от стария дух на майка му се възвърна.
— Ще донеса вода от друг кладенец — обяви той.
За целта извървя няколкото пресечки до помпата на Грънчарския площад и обратно. Похарчи парите си за ечемичена супа и малко върбова кора за Мари. Понеже за целта се наложи да събуди аптекаря, го наругаха жестоко и си плати солено.
Докато свърши тази работа и се върне у дома, вече почти се зазоряваше. Мари пи малко чиста вода и отвара от върбова кора; колкото и да ги уверяваше, че не е гладна, хапна и ечемичена супа. След това изглеждаше по-добре и заспа по-спокойно, а Хан имаше чувството, че розовината по бузите ѝ не е само от високата температура и че подобрението ѝ не е просто затишие преди поредния пристъп на треска.
Ето значи. Още лош късмет, и то по-лош от всякога досега. Проклетият амулет беше виновен. Трябваше да се отърве от него, преди някой да е умрял.
А му трябваха и пари. На майка му и Мари им трябваха пари — за лечител и за всичко останало. Не можеше те да мизерстват, докато той самият живееше относително добре в Морски борове или където другаде го отнесеше вятърът. Гвардията не го издирваше в момента, но това щеше да се промени, зърнеха ли доскоро удавения му труп да снове бодро по улиците.