— Haпpoтив, би. Така че, ако искаш да…
— Ще позволиш ли на Мика Баяр да определя с кого да се виждам и с кого да говоря?
Той впери поглед в нея.
— Какво?
— Мика е снесъл на баща си, че онази нощ ни е видял пред стаята ми. Лорд Баяр е говорил с кралицата, а тя е говорила с твоя баща.
— Намесена е и кралицата? — Той прокара смутено пръсти през косата си. — Не разбирам. — За момент се умълча. — Питах се дали ти и Мика не сте, сещаш се… — Подходящата дума му убягваше, затова спря и се прокашля. — Снощи не знаех дали… — Думите отново му изневериха и той се вторачи в ръцете си.
Точно тази тема не ѝ се обсъждаше с Амон Бърн.
— Не мисли за Мика — посъветва го Раиса. — Просто е свикнал да cтава все неговото. Но тук има нещо гнило, макар че още не знам какво. Нужни са ми доверени приятели. Трябва ми човек на моя страна.
— Аз съм на твоя страна, Рай — прошепна Амон. — Винаги. Знаеш, че е така.
Раиса взе ръката му.
— Тогава ми помогни.
Той я изгледа подозрително.
— С какво да ти помогна?
— Нуждая се от очи и уши. Трябва да знам какво се случва в кралството, в Магьосническия съвет, на Сивата дама, навсякъде. Чувствам се като канарче в клетка. Виждам само четирите стени около себе си, а междувременно дворецът е обграден от врагове.
— Какво? — Вгледа се в лицето ѝ, сякаш търсеше белези на лудост или пиянство. — За какво говориш?
— Понякога потомствените кралици имат пророчески видения. Известно ти е, нали? — Амон кимна. — Е, в момента се чувствам както по време на пожара в Ханалеа. В капан съм, пламъците бушуват край мен, а няма къде да избягам.
— Добре — прокашля се Амон, — но как можеш да имаш вяра на видението си? И аз понякога имам кошмари, те обаче не са нищо повече от лоши сънища.
— Възможно е да си въобразявам — съгласи се Раиса. — Но не мога да рискувам.
— Разказа ли на кралицата? Не е ли редно оттам да започнеш?
— Лошото е, че май и тя е част от проблема — пророни Раиса. — Опитах да говоря с нея и накрая се сдърпахме. Винаги става така.
Гласът ѝ заглъхна под предупредителния поглед на Амон. Двамата винаги си споделяха какво ги мъчи. Но сега изглеждаше сякаш го кара да се изправи с нея срещу кралицата, която се беше заклел да брани.
— Все пак нищо не е сигурно. Просто предчувствие — обобщи накрая Амон.
— И долавям странно поведение на хората в двореца — додаде Раиса. — Онзи ден майка ми се впусна да ми обяснява как не бивало да се омъжвам за южняк, ситуацията по техните земи била прекалено нестабилна.
— Сигурно покрай пълнолетието ти, дебюта ти в обществото и така нататък я обзема майчинска треска. — Амон протегна ръце с вдигнати нагоре длани. — Този момент е труден за всички родители. Спомням си дебютантския ден на сестра ми Лидия. Татко подлагаше на разпит и тероризираше всяко момче наоколо.
— Не знам. В същото време като че ли бърза да ме омъжи. Искала нещата да се стабилизират, защото можело да не се задържи още дълго на престола, сякаш знае нещо, което е тайна за мен. А дебютантският ми ден още не е дошъл и засега няма подходящ кандидат.
— Ти каза, че няма да се омъжиш още години — припомни ѝ почти укорително Амон.
Раиса сви рамене.
— Ако изобщо ми дадат право на глас. — Тя потрепери. — Не искам да се омъжвам. Само на петнайсет съм.
— Е, аз пък съм само на седемнайсет — напомни ѝ Амон. — И наесен се връщам в академията. Какво искаш да направя? Кого искаш да шпионирам?
— Не точно да шпионираш. Ето, от клана Демонаи получавам информация, с каквато нямам откъде другаде да се сдобия. Те не ме обсипват с ласкателства. Не се отнасят с мен като с празноглава кукла. Може да се каже, че ме уважават повече от всеки друг.
— Каква информация искаш да получиш от мен?
Раиса изпъна гръб.
— Ако се задават неприятности, то, струва ми се, ще е или откъм размирния юг, или откъм Магьосническия съвет на Сивата дама.
— А жителите на Превалски брод? Дали пък те не организират въстание? — предположи Амон.
— Защо им е? — попита свъсено Раиса. — Народът ни обича кралицата си. Появим ли се в града, ни посрещат с радушни възгласи и дъжд от цветя.
Амон клатеше глава с почти състрадателно изражение на лице.
— Какво? — озъби му се Раиса, моментално раздразнена.
— Ами, първо на първо, поданиците ви са нещастни, гладуват, а и доколкото виждам, Кралската гвардия постоянно злоупотребява с тях.
— Не — отрече категорично Раиса. — Гвардията брани народа ни.
— Раиса, ходила ли си някога в Южен мост?
— Разбира се. Посещавала съм храма им и съм минавала през квартала десетки пъти. Малко е занемарен, но…