— Нека позная. Минавала си само по Пътя и то през шпалир от дворцови стражи и в карета с цял антураж.
Тя кимна неохотно:
— Общо взето.
— Няма как да знаеш какво се случва по улиците, когато си толкова… изолирана. През изминалите две седмици патрулирам из Южен мост и Вехтошарника. Ще ти опиша какво се случи тази седмица. Вчера в Южен мост бяха убити шестима — четири момчета и две момичета, всичките на наша възраст. Били са изтезавани и удушени.
— Пресвещена Ханалеа — прошепна Раиса. — Не знаех. Що за човек би извършил подобно зверство?
— Добър въпрос. Всички жертви са от уличната банда Южняците. Сержант Гилън смята, че съперниците им, уличната банда Вехтошарите, са ги убили за отмъщение.
— Отмъщение за какво? — Раиса се приведе напред, обзета от неволно любопитство.
— Преди няколко дни Южняците пребили главатаря на Вехтошарите, момче по прякор Гривника заради сребърните гривни на ръцете му. Гилън знаеше къде се навърта, затова по-рано днес го причакахме пред една кръчма.
Амон приглади косата си назад с две ръце.
— Наш връстник е, а Гилън твърди, че е отговорен за смъртта на шестима човека.
— Разпитахте ли го? — подкани го Раиса. — Какво каза в своя защита?
— Първата работа на Гилън беше да си присвои кесията му и да го пребие с палката си — отвърна Амон.
— Моля? — Раиса поклати глава, сякаш можеше да отрече случилото се. — Защо би направил подобно нещо?
Амон вдигна рамене.
— Гилън е хулиган и крадец. Аз обаче се намесих и го спрях, така че сега несъмнено съм в черния му списък. Ако баща ми не беше капитан, Гилън щеше да пречука онова момче. Впусна се да ми обяснява колко съм неопитен — не познавам улиците, но един ден ще се науча.
— Значи не се случва за пръв път?
Амон поклати глава.
— Вече няколко пъти, и то само откакто постъпих в гвардията.
— А какво стана с Гривника?
— Настоях да го отведат в ареста и да го подложат на нормален разпит. Той обаче ни се изплъзна, докато минавахме по Южния мост. Скочи в реката. Нищо чудно да се е удавил. — Амон се усмихна мрачно. — Каквото и да е сторил, този Гривник не е глупав. И мен да ме повлекат към ареста, за да ме разпитва Мак Гилън, ще направя всичко възможно да избягам. Сега Гилън и останалите, естествено, обвиняват мен за бягството му. И навярно са прави. — Той въздъхна.
Раиса се приведе напред, изучавайки лицето на Амон.
— Според теб той виновен ли е?
Амон се загледа във водата.
— Възможно е. Но истината не се извлича чрез мъчения. — Вдигна поглед към Раиса. — Въпросът е, че жителите на Южен мост и Вехтошарника са наплашени до смърт от Кралската гвардия, и то с основание. — Сивите му очи се вкамениха. — Мен ако питаш, искам да завържа Мак Гилън за една нощ в някоя задна уличка на Вехтошарника. Интересно ми е какво ще остане от него до сутринта.
„Амон се променя — помисли си Раиса. — Вече не мога да го позная. И докато той опознава света, трупа опит, научава нови неща, аз съм затворена тук като парниково цвете и се уча коя вилица за какво се използва.“
Тя сложи длан върху ръката му.
— Ще уредя да отстранят Гилън от Гвардията — обеща тя.
За пръв път, откакто се бяха срещнали тази вечер, Амон ѝ се усмихна.
— Как? Ще споделиш с кралицата за нашия разговор и че аз съм изразил мнение, че трябва да уволни Гилън? Не ми звучи добре. — Поклати глава. — А и не е нужно. Вече обсъдих въпроса с баща ми. Ако има какво да се направи, той ще се заеме. Но Гвардията е пълна с такива като него. Чудесно място за главорези е. Не е по силите на никой капитан да реши проблема. А някога не беше така.
Раиса стана и закрачи напред-назад.
— Именно за това говоря. Как е възможно да съм принцеса-наследница на кралството и да нямам представа какво се случва в него? — Тя се завъртя на пета и спря. — Казваш, че народът гладува?
Той кимна.
— Както знаеш, тук селското стопанство не е особено развито. Долът има плодородна почва, но такива места са малко, а зимите са твърде дълги. Злато, сребро и мед не се ядат. Винаги сме купували жито от Ардън, Тамрон и останалите южни кралства. Войната обаче се проточи и малкото храна, която пътува на север, струва твърде скъпо и е недостъпна за повечето хора. — Той спря за миг, после продължи с безпощадна откровеност. — Откъде ще знаеш? Та ти разполагаш с храна в изобилие.
На Раиса ѝ идеше да потъне вдън земя от срам.
— Не искам да съм такава кралица — промълви тя. — Безразсъдна, себична, суетна и…
— Няма да си такава — побърза да я увери Амон. — Не исках да кажа това.