Джемсън вирна вежда.
— Има ли такава вероятност?
Хан сви рамене.
— Едва ли. Вехшошарника е по-добрата територия. По-близо до двореца е Превалски брод, през него минават повече пари и повече богаташи с пълни кесии. Отвъд реката Мак Гилън ги изстисква като лимони. От години прибира рушвети. Твърди, че срещу правилната сума си затварял очите, но потрябва ли му изкупителна жертва, ще ти устрои капан, без да му мигне окото. Доколкото знам, има големи връзки, така че никога няма да го уволнят. Та мисълта ми е, че не биха си правили труда да завземат Южен мост.
Хан духна чая си и отпи малка глътка.
— Гвардията на Вехтошарника е лесна за манипулиране. Повечето стражари са местни и предпочитат да си седят по постовете и да играят на зарове или карти. Никой не се бори за повишение. Сключиш ли сделка с тях, зачитат я. Буташ ли им рушвет, няма да те преследват, освен ако не направиш нещо, за което не могат да си затворят очите. Именно затова тези убийства са чиста глупост.
— Глупост. — Джемсън впери поглед в Хан, сякаш говореше неразбираем за него език.
— Ами, да. Няма кяр от тях, освен правото да се перчат. Само дето си навличат вниманието на униформените. На улицата трябва да играеш хитро. Когато аз бях главатар на Вехтошарите, никога не…
Изражението на Джемсън се промени и гласът на момчето заглъхна.
— Изплюйте камъчето — изхриптя дрезгаво Хан. — Какво имате наум?
— Вероятно и други причини те възпират да не убиваш хора, освен че няма „кяр“, както ти се изрази — обясни кротко Джемсън.
— Е, какво да ви кажа. Мога да ви баламосвам колкото си искам — призна Хан. — Ама аз избирам да съм откровен с вас.
— Знам и го оценявам. — Джемсън потри челото си с длан. — Извинете ме. Просто съм напрегнат. Господин Алистър, виждам, че репутацията ви на водач и стратег е напълно заслужена. И всички качества, които са ви превърнали в ненадминат уличен главатар, биха ви донесли големи успехи. В търговията. В армията. В кралския двор. — Той въздъхна. — Поне би трябвало. Но толкова много от децата, за които се грижа, намират смъртта си. Жестоко е.
— Възпитаниците на храма са най-умните деца в цялото кралство — обяви Хан и се присети за Мари. — Но единственото им бъдеще тук са уличните банди. Някои влизат в тях, защото са бандити по сърце. Други — защото нямат друг начин да оцелеят. Можеш да изхранваш семейството си с дяла си от плячката, стига да работиш за правилния главатар. — На лицето му се появи половинчата усмивка. — А ако те убият, поне няма да гледаш как близките ти ядат глина, за да напълнят празния си стомах. Имате ли представа колко ми е трудно, откакто напуснах бандата? Бъхтя се три пъти повече за два пъти по-малко мангизи. Южняците продължават да ме мразят, а Вехтошарите се чудят какво да си мислят за мен. Всеки божи ден се питам дали не трябваше да си остана в занаята.
— Тогава защо го напусна? — попита Джемсън и се прокашля. — След като е бил толкова… доходоносен?
— Заради Мари — отвърна прямо Хан. — Не искам да ѝ се случи нещо лошо. А когато си част от банда, да обичаш някого е все едно да сложиш сърцето си върху поднос и да го сервираш на враговете си. По онова време изобщо не ходех при мама и Мари и се държах сякаш ги ненавиждам. Изпращах им пари, но и с това трябваше да внимавам. Бях определил няколко Вехтошара да пазят къщата ми и пак имаше опасност. Един момент на невнимание, един уличен разбойник, решил да се прочуе, и… Рано или късно Мари трябва да се присъедини към бандата, за да е под тяхна закрила.
— Какво искаш за нея? За Мари? — попита угрижено Джемсън.
— Знам ли. Зависи тя какво иска. — Хан махна с ръка, посочвайки отрупаната с книги стая. — Тук ѝ харесва. Може пък един ден да стане проповедник. От нея би станала добра учителка или писарка. А защо да не си намери и добра работа в кралския двор? Има и музикална дарба. Ще ми се да имахме достатъчно пари да я изпратим в консерваторията в Одънов брод. — Хан вдигна очи към Джемсън. — Ето това е. Искам да ѝ дам шанс за добър живот.
Джемсън кимна.
— Мари е много умна. Като теб. — Замисли се за момент. — В момента обаче възможностите ти са ограничени. Гвардията ще преобърне всеки камък, само и само да те намери. Въпреки че жертвите са улични разбойници, осем тела не са за пренебрегване.