Подаръците бяха изпратени по случай шестнайсетия ѝ рожден ден и официалното ѝ навлизане в зряла възраст, а тя, по случайност, съвпадаше с възрастта за женене.
Хенри Монтен, наскоро убитият наследник на ардънския трон, ѝ бе поднесъл сребърно ковчеже, претъпкано с бижута. Той поне нямаше да очаква отплата за вложението си. Останалите братя от рода Монтен също бяха напомнили за съществуването си с подаръци, несъмнено водени от мисълта, че бракът с принцесата-наследница на Превалски брод би подпомогнал възкачването им на трона или поне би подсигурил надежден източник на средства в подкрепа на безкрайната война.
Маркъс Четвърти, кралят на Тамрон, ѝ изпрати няколко скъпоценни емайлирани кутии с бижута и покана да посети вилата му край Пясъчно пристанище. На капаците бяха инкрустирани преплетени буквите „М“ и „Р“. Маркъс явно не виждаше пречка в шейсетте си години и наличието на три съпруги.
От рода Соколово гнездо получи тиара и колие със смарагди и рубини, ярките им цветове наистина подхождаха повече на тъмната ѝ коса и зелените ѝ очи от лунните камъни и топазите, с които я кичеше майка ѝ. Колието представляваше змия с лъскави златно-сребърни люспи. И двете украшения изглеждаха старинно и Раиса се питаше дали не са семейни реликви.
Подаръкът от Уе’енхавен беше комплект за писане от тропическо дърво, украсено със скъпоценни камъни. От клана Демонаи ѝ бяха изпратили церемониални роби, ушити от безкрайно мека рисувана еленова кожа, с апликация на нейния тотем — Сив вълк. Морски борове бяха допринесли с танцови обувки от същия материал и пухено покривало за леглото ѝ.
А това ѝ напомняше, че макар баща ѝ да беше важна особа в лагера Демонаи, от клановете още не бяха посочили кандидат за ръката ѝ. Чудеше се дали изобщо възнамеряваха.
Раиса отдели подаръците от Соколово гнездо и клановете и започна да гребе с пълни шепи бижута и дребни произведения на изкуството. Накрая напълни торбата. Избираше предимно миниатюрни и по-анонимни на вид предмети от далечни места, които едва ли някой щеше да разпознае.
Засега толкова ѝ стигаха. Преметна торбата през рамо, излезе от съкровищницата и прекоси спалнята, отправяйки се към другия килер и входа на тайния тунел. Влезе вътре, намъкна маскировъчните си дрехи и изкачи стълбата към градината. Фенерите по коридорите в крилото на прислугата вече бяха запалени и откъм кухните се носеше изкусителният аромат на печено месо. Тази част на двореца ѝ беше непозната, затова на няколко пъти свърна в грешна посока. Вървеше забързано, устремила поглед напред, сякаш е тръгнала на важна мисия и няма време за спирки. Не знаеше пътя, а това затрудняваше допълнително задачата ѝ.
Тъкмо подмина кухненските килери и пред себе си видя внушителната фигура на Манди Бълкли, главната готвачка. Със скръстени ръце Бъкли обхождаше с поглед коридорите досущ като граблива птица.
„Оглозгани кости“, изруга наум Раиса, ускори крачка и сведе още повече глава.
Бълкли ѝ позволи почти да я отмине, преди гласът ѝ да прокънти подир нея:
— Ти! Момиче!
Раиса не забави темпото си, дори не вдигна поглед. След три крачки чу Бълкли да тръгва след нея.
Щеше да успее да ѝ се измъкне, ако краката ѝ не се бяха заплели в дългата пола. Месестите пръсти на Бълкли се вкопчиха в горната част на ръката ѝ и я дръпнаха нагоре.
— Ти! Момиче! Да не си глуха? — попита готвачката.
Раиса устоя на първичния си инстинкт да си изтръгне ръката и да я попита как смее да напада принцесата-наследница на кралството и дали би ѝ се харесало да прекара нощта в тъмницата.
Съумя обаче да задържи лицето си възможно по-извърнато от погледа на главната готвачка с надеждата все някак да спаси положението.
— Да, госпожо? — пророни под нос.
Но Бълкли хвана брадичката ѝ и извъртя лицето ѝ към своето.
— Гледай ме, като ти говоря, момиче.
Раиса я погледна в очите, вцепенена, в очакване готвачката да я разпознае и да сложи преждевременен край на обречената ѝ мисия.
— Как ти викат, момиче? — Бълкли я разклати леко. — Ще те докладвам на иконома, така да знаеш. Виж я ти, нагла хлапачка.
Раиса се смая. Отне ѝ известно време да намери гласа си.
— Аз съм… Р… Ребека, госпожо — отговори накрая. — Ребека Морли на вашите услуги — добави и опита да направи сносен реверанс.
— Закъде си се разбързала така? — Бълкли впери железен поглед в нея.
— Ами аз… ъ… отивам до пазара за…
— Каквото и да си правила, не е по-важно от това. — Готвачката я пусна, взе покрит поднос и го тикна в ръцете ѝ. — Принцесата-наследница ще вечеря в покоите си. Занеси това в килера на горния етаж.