— Това е маскировка — заяви самодоволно тя, остави торбата си върху масата и свали подгизналата си пелерина.
— Но носиш подаръка от Елена Сенестре, надявам се? — попита той и докосна демонайския амулет, окачен на верижка около врата му.
Значи баща ѝ и баба ѝ си бяха говорили за нея. Тя кимна и извади пръстена с бягащи вълци изпод корсета си.
— Хубаво — изкоментира той. Пое си въздух, сякаш се канеше да добави нещо, но очевидно размисли. Изглеждаше уморен от странстването си, а посивяващата му коса имаше нужда от подстрижка.
Проповедник Джемсън също беше станал и когато Раиса насочи вниманието си към него, той ѝ се поклони почтително, ала и някак предпазливо.
— Ваше Височество, лорд Демонаи отказа да ми съобщи целта на посещението ви, но за нас е чест да ни гостувате.
Раиса протегна ръка и той я целуна.
— Не съм имала удоволствието да се запознаем лично — подхвана тя, — но съм присъствала на няколко ваши лекции тук, в храма. Бях впечатлена от идеите ви за училището и отговорността на всички ни да се грижим за бедните. Изтъкнахте, че аристократите трябва да са много пo-дейни в това отношение.
Джемсън се изчерви леко, но не се смути, което направи добро впечатление на Раиса.
— Е, Ваше Височество, дано не сте изтълкувала думите ми като твърде критични към кралицата и съвета. Но вземам тази тема много присърце и…
— Думите ви наистина бяха доста критични, проповедник Джемсън, и навярно с право — прекъсна го Раиса. — Ние в двореца Превалски брод сме далеч от ежедневните затруднения на поданиците ни. Не си задаваме нужните въпроси, а случи ли се, околните обикновено ни казват онова, което искаме да чуем.
— Предполагам е така — отбеляза Джемсън с поведението на човек, наясно с необходимостта да си държи езика зад зъбите, но не може да се овладее. — За нас обаче, които живеем в града и всеки ден виждаме нищетата на народа, гледката е смущаваща. Не можем да не си задаваме въпроса защо толкова много средства се влагат в армията и войните на юг. Все пак нямаме наше куче в боя.
— Не съм много осведомена — призна смутено Раиса. — Но имам желание да науча повече, за да вземам правилни решения, когато настъпи моментът. Това е една от причините за посещението ми. Но също така искам да направя нещо малко, с което да подпомогна каузата ви.
— И какво е то? — попита недоумяващо Джемсън.
Тя погледна към Амон, застанал като на пост до вратата.
— Ефрейтор Бърн беше много… ъм… откровен с мен относно проблемите в Южен мост и Вехтошарника. — Тя сложи ръка върху торбата си. — Смятам да даря средства в помощ на училището ви и гладуващите хора.
Джемсън вирна и двете си вежди.
— Пренесла сте торба със злато през цял Южен мост? — изуми се той.
— Е, не съвсем. — Тя погледна баща си. — Затова си ми нужен ти.
— Не се и съмнявах, че си ме извикала с причина — усмихна се Авърил.
Раиса отвори торбата и изсипа съдържанието ѝ върху бюрото.
При вида на грамадната купчина бижута и дребни произведения на изкуството Джемсън, Авърил и Амон ахнаха.
— Татко, не познавам по-добър търговец от теб — каза Раиса. — Ще занесеш ли тези неща на пазара, за да ги продадеш за възможно повече злато? После искам да го дадеш на проповедник Джемсън.
Авърил се надвеси над масата и разрови бижутата, вдигайки скъпоценни камъни и други предмети към светлината. Погледна Раиса.
— Повечето са висококачествени. — Взе диамантена брошка, подарък от дребен лорд от Тамрон. — С изключение на тази брошка. Това е шлифовано стъкло. — Наклони глава. — И откъде ги взе, ако мога да попитам?
— Ами… — Раиса се поколеба. — Това са подаръци за дебютантския ми ден. Получавам купища от тях, затова…
От гърдите на Авърил се изтръгна онзи дълбок, гръмък смях, който Раиса обожаваше.
— Тоест ще продадеш мечтите на безпомощните си ухажори?
— Е — сви рамене Раиса. — Няма да се омъжа за някого само защото ми е дал някаква си джунджурия. — Намръщи се и побутна тамронската брошка с показалец. — И със сигурност няма да се омъжа за човек, който ме смята за глупачка.
— Значи добре съм си свършил работата, дъще — засмя се отново Авърил.
Изпита такова облекчение да чуе нечий смях за разнообразие. Той ѝ даде надежда, че положението може би не беше чак толкова лошо.
— Само дето няма да имам дума по въпроса — добави Раиса почти на себе си и вдигна поглед към Авърил. — Е, татко, за колко време ще превърнеш тези джунджурии в пари?
Той се замисли за момент.