— Не се връща — отговори вместо него Кат и излезе пред другите с ръка върху дръжката на кинжала, пъхнат в колана на панталоните ѝ. — Заради него пипнаха Флин и другите. Гривник е по-кофти от отрова. Хванем ли се пак с него, копоите веднага ще ни погнат.
— Те вече са ни погнали — изтъкна по-голямо момче. — Ръцете са ни вързани заради Гвардията. Гривник поне ги подкупваше.
— Млъквай, Джонас — затапи го със свиреп поглед Кат. Джонас млъкна.
— Осем Южняка са очистени — подхвърли Гривник. — Гламав ход. От това и с рушвети няма спасение.
Явно Гривник се беше върнал в кожата си на уличен главатар и говореше на чужд език.
Кат впери бесен поглед в него.
— Да не намекваш, че ние сме гътнали Южняците?
Гривник сви рамене.
— Че кой друг?
Раиса, изключена от разговора, пристъпваше нервно от крак на крак и умуваше какви шансове има да им се изплъзне. Внезапно обаче се заслуша в спора им.
Кат изсумтя.
— Ние ли бе? Нямаме нищо общо с тая работа. Решихме, че си бил ти. Нали и гвардията теб обвинява.
— Копоите са набедили всички ни — поправи я Гривник. — Така де, как да натръшкам осем Южняка самичък? — Ухили се. — Теб, Кат, пò те бива. Аз съм добър, ама не колкото теб.
„Гривник е сладкодумец, спор няма“, помисли си Раиса.
Кат го изгледа подозрително.
— И не си с друга банда? Пазачите? Касапите? Кръвниците?
Гривник поклати глава.
— Подочухме, че си носел шиполист от Уе’енхавен — обади се Джонас. — Добре си щял да се нагушкаш, като го коснеш на пиратите във Варовикови чукари.
— Вече не търгувам с пирати — уточни Гривник. — По-вероятно е да ти резнат гърлото, отколкото да ти платят.
— От какво живееш тогава? — забели очи Кат.
Гривник се прокашля леко смутено.
— Това-онова. Пренасям стоката на Лушъс Чорлав. Продавам разни неща. Лъскам обувките на големите клечки. — Докосна ножа си. — Бръсна тоя-оня.
Сред Вехтошарите се разнесе смях. Само Кат остана сериозна.
Гривник забеляза.
— Виж какво — подхвана трезво той, — не знам кой трепе Южняците, но всички ще си платим. Нужна ми е помощта ти. Ако знаеш нещо…
— Ето какво — подхвана Кат, привеждайки се към Гривник. — Ще те предадем на копоите. Така вероятно ще ни оставят на мира.
— Нищо не ти пречи да опиташ — върна ѝ го Гривник. Гласът му звучеше спокоен, невъзмутим, но Раиса забеляза как изправи гръб и хвана дръжката на ножа си. — Аз, естествено, не бих ви предал. Мисля си, че аверите трябва да се подкрепят. Това си е лично мое мнение, де.
Вехтошарите запристъпваха нервно от крак на крак, заразменяха си погледи и неколцина поклатиха одобрително глава.
Гривник побутна Раиса към слепия край на уличката, заставайки пред нея.
— Стой тук — изръмжа ѝ, после се отдръпна няколко крачки встрани, за да поговори с Кат. Раиса се преструваше, че не им обръща внимание, но през цялото време се мъчеше да чуе какво си говорят.
— Коя е тази и каква ти е тя на теб? — Кат кимна към Раиса.
— Просто някакво девойче, оказа се на грешното място по грешното време — обясни той. — Дадох ѝ дума да я освободя.
— Дал cи ѝ дума? — засмя се горчиво Кат. — Горката.
— Кат — подхвана Гривник, разпери ръце и пак ги отпусна до тялото си. — Нищо не съм ти обещавал.
— Не. Не си. — Изражението ѝ говореше, че обещания е имало, макар и не гласни.
— Трябваше да се откажа от тая работа. Налагаше се. Нямаше нищо общо с теб.
Кат го изгледа смаяно.
— Нямало… нищо… общо с мен? И какво значи това?
Гривник опита да закърпи ситуацията.
— Значи, че не си тръгнах заради теб.
— Но и не остана заради мен — изплю тя. — А и защо си въобразяваш, че ме е грижа къде ходиш и какво правиш? — Кат отметна коса назад. — Заради теб копоите спипаха трима от нашите. Сигурно сега ги изтезават, за да изпеят къде си. Ще ги мъчат до смърт, защото те си нямат представа.
Гривник застина и съсредоточи поглед в нея.
— Дочух, че са заловили трима, Флин и кои други?
— Мак и Сари.
Гривник погледна към Раиса и понижи гласа си.
— Къде ги държат?
— В стражевата кула на Южен мост.
Раиса чу как Гривник вдишва рязко.
— Окървавени кости! При Гилън?
Кат кимна.
— Все едно те е грижа. — Стойката ѝ издаваше бунтарство, сякаш очакваше поредното разочарование от него. — Знаеш, че никой не бих изпяла пред копоите. Теб обаче бих те натопила, за да спася тях.
Гривник впери поглед в нищото и стегна челюстта си.
— Добре, но първо трябва да уредя девойчето. Ще ни пуснеш ли?