— Така или иначе ще се върнеш, за да освободиш Вехтошарите — съобрази тя. — Стражевата кула на Южен мост е точно до двора на храма — добави след миг.
Все едно и това не знаеше.
— Не. Ти се прибираш. Ако искаш да ми помогнеш, ще си мълчиш за всичко случило се.
Тя стисна устни и се изправи в пълния си ръст, колкото и дребен да беше.
— Хубаво. В такъв случай тръгвам сама към храма.
Хан имаше чувството, че сънува един от онези кошмари, които стават все по-ужасни, вече си сигурен, че сърцето ти всеки момент ще се пръсне, но дори тогава не успяваш да се събудиш. С неговия кофти късмет естествено бе взел за заложник пълна откачалка.
Огледа се наоколо: нямаше как да завлече девойчето накъдето и да било из гъмжащите от хора улици.
Хрумна му да я хвърли в реката и да се надява да потъне. Вместо това вдигна яката на палтото си и тръгна след нея към Южен мост, мърморейки под носа си.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
СБЛЪСЪК СЪС ЗАКОНА
Независимо от всички сполетели я неприятности през изминалите два дни — отвличане, заплахи, кражби, мръсотия и какво ли още не — Раиса беше опиянена, омагьосана, запленена от чувство за свобода. Вървеше непозната за никого по улиците, облечена в панталони и риза, и очите ѝ попиваха всяка подробност от пъстрия квартал, наречен Вехтошарника.
„Пъстър“ беше един от начините да се опише. Имаше и доста други: смърдящ, шумен, жив, крайно вълнуващ; кипящ от възможности и рискове. Затвореният и защитен свят на принцесата-наследница на Превалски брод се беше пръснал и я бяха връхлетели безброй нови изживявания, породени от картините, миризмите и голата енергия на кралството, което предстоеше да управлява един ден.
Трудно превъзмогваше мисълта, че единствено средата и облеклото я правеха разпознаваема. Това ли представляваше тя — случайна брънка от древна линия кралици? Какво пречеше да хванат първото срещнато на улицата момиче, да го напудрят и да го сложат на нейното място? Тя имаше ли изобщо вродена способност да изпълнява такава важна роля?
Улиците гъмжаха от гвардейци с оръжия и страховита осанка, ала никой от тях не я разпозна. Наоколо не се носеха слухове, както се очакваше, ако отвличането ѝ бе станало обществено достояние. Озадачена, Раиса спря и заговори един човек — мъжът метеше стълбите пред магазина си.
— Били отвлекли някой. Затова ли по улиците е пълно с гвардейци?
Магазинерът поклати глава.
— Не съм чул нищо за отвличане. Стражата е нащрек заради убийствата в Южен мост. Претърсват всички кръчми, странноприемници и складове във Вехтошарника. Само ми спъват работата. Мен ако питаш, щом уличните плъхове искат да се трепят един друг, нека се трепят. — Озърна се наоколо и понижи глас. — Разправят, че бил оня Гривник Алистър. Кръволок ненадминат.
Раиса не се сдържа и хвърли поглед през рамо. Гривник се мъкнеше на около пресечка разстояние — или се надяваше да не го видят с нея, или тя да не го види. Кой знае?
Мисълта, че върви по петите ѝ, че я преследва както в историята за Ханалеа и разбойника, я вълнуваше.
Ала това не беше приказка. Случваше се наистина. И Раиса възнамеряваше да разбере какво точно се случва.
В полезрението ѝ изникваха кулите на моста. Стражницата сякаш клечеше в засада в отсрещния му край, откъм Южен мост. Представляваше ниска, масивна каменна постройка с малки зарешетени прозорчета, насред павиран двор и конюшни в задната ѝ част. Над сградата се вееше знамето с герба на Сивия вълк, оповестявайки присъствието на кралицата дори сред мизерията на Южен мост.
Пред портата на моста се извиваше по-дълга от обичайното опашка. И в двата края стояха по половин дузина въоръжени до зъби стражи и разпитваха всеки желаещ да го прекоси. Стомахът на Раиса подскочи. Нямаше как да остане неразпозната от хората, изпратени със задачата да я открият.
Без да му мисли много, свърна встрани и влезе в една пекарна. На витрината на помещението, относително чисто и добре поддържано, бяха подредени медени рулца, месни пайове и всякакви сладкиши. Момчето зад тезгяха носеше червена вълнена шапка с широка увиснала задна част, в която бе прибрал косата си.
— Добро утро — поздрави го Раиса. — Искам осем медени рулца за из път. И шапката ти.
След кратко пазарене Раиса си тръгна от пекарната с осем медени рулца и коса, скрита под шапката на продавача.
„Сигурно ще въшлясам“, помисли си тя.
Гривник я чакаше отпред. Сграбчи я за китката и я дръпна в един вход.