— Ние, родът Бърн, сме в двореца заради спогодба, сключена с Ханалеа, първата от твърдоглавите ни кралици — обясни баща му, вперил поглед в пламъците. — Работата ни е трудна, спор няма, но се справяме за доброто на кралския род и кралството.
— Е… не всеки гвардеец мисли за доброто на кралството — отбеляза Амон, сетил се за Мак Гилън.
Баща му кимна.
— Едно време капитанът подбираше лично всички мъже и жени, постъпващи в гвардията. Не е така откакто политиката се намеси в управлението. Не аз съм назначил Мак Гилън и колкото и да се опитвам, не успявам да го отстраня от поста му.
„Кой тогава е назначил Мак Гилън?“, искаше да попита Амон. Ала не посмя.
— Какво… какво ще правим, сър? — попита вместо това.
Баща му продължи да се взира в пламъците с каменно, безизразно лице.
— Ще рискуваме всичко, за да защитим кралския род.
— Какво имаш предвид?
— Това лято принцесата-наследница ще отбележи дебютантския си ден, после ще може да сключи стратегически брак. — Обърна се към сина си и се облегна върху рамката на камината с необичайно сериозно изражение. — По моя преценка за дългосрочната сигурност на Превалски брод би било най-добре принцесата-наследница да се омъжи за южняшки принц. Но южните кралства са доста консервативни. Разчуе ли се, че принцесата ни е била пленница на уличен разбойник, шансовете ѝ да намери достоен жених рязко ще спаднат.
Стомахът на Амон се сви. Той се замисли за Гривник Алистър, за ножа му, опрян в гърлото на Раиса, за отказа му да вземе него за пленник и да освободи нея. Мисълта го накара да запелтечи от тревога.
— Той не би… ако и с пръст я е докоснал, ако открия, че…
Баща му вдигна ръка да го спре.
— Самите факти са по-маловажни от начина, по който се възприемат, що се отнася до брачните договори, ефрейтор.
„За мен пък са важни фактите“, каза си наум Амон.
— Не биха… не биха обявили Мелани за наследница, нали? Ако Рай… ако честта на принцесата-наследница бъде опетнена? — попита той, без да знае от кого зависи това.
Баща му поклати глава.
— Може и да опитат, но не бива да им го позволяваме. Мелани не е кръвна наследница. Наеминг не признава политическите фактори. Само дано Нейно Величество не бъде повлияна от… — гласът му заглъхна. — Имаме отчайваща нужда от силна кралица — завърши тихо, потривайки челото си, сякаш го болеше.
— Татко — подхвана Амон, нетърпелив да се върне към първоначалната тема, — като казваш, че ще трябва да рискуваме всичко, за да защитим кралския род, какво точно имаш предвид?
Баща му върна погледа си върху него.
— Ами това. Няма да обявяваме, че принцесата е била отвлечена. Ще изпратим гвардейците да търсят момиче на име Ребека Морли — нали това е използвала? — чието описание съвпада с това на принцесата, а Гривник Алистър е отвлякъл от храма на Южен мост. Ще разгласим, че Ребека произхожда от заможно семейство и обича да помага на бедните. Ще предложим щедро възнаграждение за каквато и да е информация.
Амон се поколеба дали го е разбрал правилно.
— Но… ще съобщим поне на кралицата, нали?
Баща му го погледна право в очите.
— Не.
Амон не повярва на ушите си. Баща му, олицетворението на дълга и предаността, възнамеряваше да създадат масова заблуда с евентуални страшни последствия не сработеше ли планът. Хората биха сметнали, че капитанът на гвардията е рискувал живота на принцесата-наследница, за да защити сина си. Това заплашваше да сложи край на кариерата му.
— Татко! Не бива да постъпваме така. Ако някой разбере…
— Не забравяй какво ти казах. Длъжни сме да браним кралския род на всяка цена. Ако този Гривник научи коя е пленницата му, принцесата-наследница ще бъде в още по-голяма опасност. Новината може да го изплаши дотолкова, че да я убие на място. Или пък да я преведе през границата и да я продаде на някой от южняшките принцове, решил да напълни хазната си. Или да застане на страната на враговете ни.
— Ако изобщо е жива още — насили се да каже Амон. — В плен е от часове.
— Жива е — обяви баща му. — Щях да разбера, ако кралската линия е прекъсната. Ти също ще придобиеш тази способност, след като те назначат официално за пазител на рода. — Баща му сложи ръка на рамото му, за да възпре следващия му въпрос. — Да, кралицата те назначи на служба в гвардията си, но както вече ти казах, подобно нещо може да се случи на всеки. Аз ти говоря за друго.
Обясненията му спряха дотук, но Амон му вярваше. Радваше се, че няма да му се налага във всяка своя догадка да вмъква изречението „Ако Раиса е още жива“.