— Но… как ще обясним липсата на Раиса? — продължи въпреки това с въпросите той. Беше наполовина облекчен, защото не му предстоеше да съобщи лошата новина на кралицата, и наполовина убеден, че планът им няма да проработи. — Сигурно вече се чудят къде е. Вероятно се притесняват.
— Авърил Демонаи ще ни помогне в това отношение — увери го баща му. — Ще каже, че Раиса се е върнала в лагера Демонаи за… ритуала, предшестващ дебютантския ѝ ден. Много таен, много свещен ритуал. Лорд Баяр ще побеснее, но това ще го преживеем. — По лицето му изплува бледа усмивка.
— Защо му е на Авърил да ни помага? Та той ѝ е баща. Сигурно се тревожи за нея.
— Ще иска да запази похищението ѝ в тайна поради същата причина — за доброто на дъщеря си и на кралския род.
— С какво да помогна аз? — попита смирено Амон, макар и да съзнаваше, че не заслужава роля в предстоящата мисия.
— Ще претърсиш Вехтошарника и Южен мост. Ще използваш всичките си връзки. Ще разгласиш за наградата по всички кръчми и странноприемници. Все пак познаваш улиците и самата Раиса, а и можеш да разпознаеш Гривник, което е важно, при положение че повечето гвардейци не са виждали принцесата с очите си.
През следващите два дни Амон обикаляше улиците неуморно. Наблягаше на Вехтошарника, защото това беше територията на Вехтошарите, а и го осведомиха, че Гривник е пресякъл моста заедно с Раиса непосредствено след случката в кабинета на Джемсън. Черпеше наред из кръчмите, без да близва алкохол. Разпита безброй хора дали не са виждали „Ребека Морли“, като я описваше подробно и дори показваше скица на Раиса, нарисувана от сестра му Лидия.
Не си даваше нито миг почивка, за да не му остане време за размисли. Защото замислеше ли се, обземаше го чувството за вина.
Все пак той носеше отговорност за бягството на Гривник онзи ден, когато го спипаха пред „Бъчвата и короната“. А съгласявайки се да придружи Раиса до храма на Южен мост, стана причина тя да се намира в кабинета на Джемсън при нахлуването на Гривник.
Отгоре на всичко именно решението му да се опълчи на Гривник още в храма доведе до отвличането на Раиса.
Естествено, имаше вероятност Раиса вече да е признала на разбойника коя е всъщност. Амон си представяше разговора, но не и какво би се случило после, като изключим ужасните сцени от кошмарите му. Затова и се стараеше да не заспива.
А това пречеше на концентрацията му в дните след изчезването на Раиса, докато преброждаше тесните улички на Вехтошарника. Съзнаваше, че е лесна плячка; нали беше разказал на Раиса за тукашния уличен живот, преди да предприемат злочестия си преход през квартала. Не го беше грижа обаче, дори да му прережеха гърлото.
По пладне имаше среща с Глутницата на моста, за да разменят информация. Не че очакваше да научи нещо важно. Вървеше по тясна уличка и вече наближаваше реката, когато някой го извика по име зад гърба му.
— Ефрейтор Бърн.
Завъртя се. Гривник Алистър стоеше в страничен двор, отвъд ограда от ковано желязо. Край него стърчаха още половин дузина Вехтошари. От Раиса нямаше и следа.
Амон се спусна към Гривник и спря чак пред оградата от твърде нагъсто разположени пречки, за да си пъхне дори ръката. Въпреки това Гривник отстъпи крачка назад, сякаш очакваше Амон да успее.
— Къде е тя? — попита Амон и се заоглежда как да прескочи или заобиколи оградата. — Какво си ѝ направил? Само ако си я докоснал, кълна се, ще…
— Ребека ли? — свъси объркано вежди Гривник.
— Да. Ребека. — Амон успя да си извади поне едно заключение от въпроса му. Разбойникът още не знаеше коя е всъщност. — Кой друг бих издирвал, кръвожадно, крадливо…
— Тя е в стражевата кула на Южен мост — прекъсна го Гривник и кимна надясно, към реката.
— В стражевата кула? — Амон се помъчи да овладее гласа си, все още не особено надежден в ниския регистър. — Какво прави там?
— Нямам особена представа какво прави там. — Гривник, въртеше неспокойно сребърната гривна на едната си китка. — Влезе вчера и още не е излязла. Случило се е нещо. Надявах се да… сещаш се, да надникнеш вътре. Да се увериш, че е добре.
Амон недоумяваше какво се случва. Уличният главатар му спестяваше нещо съществено.
— Защо да не е добре? — И защо Амон не знаеше, че са я открили?
Гривник сви рамене.
— Ами, първо на първо, Маг Гилън е там.
Мак Гилън беше абсолютен гадняр по улиците, но какво общо имаше това с Раиса?
— Как се е озовала в стражевата кула? — попита Амон. Подбираше внимателно думите си, макар че едва се стърпяваше да не заблъска по металната порта помежду им. — Да не би гвардейците да са я намерили или ви е избягала, или…