И преди да успеят да кажат нещо, той свърна зад ъгъла.
Пламнал от гняв и срам, замаян от облекчение, Амон свирна на отряда си и кадетите се струпаха край него, неспокойни като жребци.
— Първо ви поздравявам за добрата работа — огледа ги един по един Амон. — Трябва да се гордеете със себе си, задето се справихте със задачата без нито капка пролята кръв. — Вълците се сръчкаха с лакти, ухилени до уши. — Другото важно нещо е никой да не продумва и дума за случилото се тук. Не ми задавайте въпроси, на които не мога да ви дам отговори. Това беше секретна мисия, спусната от кралския двор. Колкото по-малко хора знаят за нея, толкова по-добре.
Усмивките на кадетите посърнаха и Амон знаеше защо: надеждите им за хвалби по кръчмите и безплатни питиета се изпаряваха от главите им.
— Така. Сега ще върнем Ребека в двореца — обяви той. — Стройте се.
Амон поведе скромната си армийка към двореца на Превалски брод. Гвардейците вървяха на по няколко крачки пред и зад тях, оставяйки на Раиса и Амон малко пространство.
— Какво е положението? — попита Раиса шепнешком. — Майка ми ядосана ли е, или притеснена, или и двете?
— Ядосана — изсумтя Амон. — Кралицата беснее, а лорд Баяр сипе заплахи. Но не заради теб. Баща ми и лорд Авърил ѝ казаха, че ще прекараш една седмица в лагера на Демонаи заради кланов ритуал по случай дебютантския ти ден. — Амон сдържа усмивката си с усилие.
Раиса примига недоумяващо.
— Сериозно ли? Но защо?
Амон се прокашля.
— Баща ми се опасява, че ако се разчуе за приключението ти с главатар на улична банда, шансовете ти за ползотворен брак ще… спаднат.
Тя продължаваше да се взира в него.
— Аз съм потомствената принцеса-наследница на Превала — заяви през стиснати зъби и зелени очи, по-притъмнели от океанските дълбини. — Всеки принц и благородник на земята би се радвал да получи ръката ми. Независимо от всичко.
Гласът ѝ започваше да звучи все по-високо и накрая Амон долепи пръст до устните ѝ.
— Шшш. Съгласен съм, татко — също, но южняшките принцове имат… старомодни виждания за жените — отбеляза той. — Очакват булката да е… непокварена… когато се стигне до… Хиляди кости, Раиса, просто ми се довери, става ли?
Лицето му гореше. Не беше редно да провежда подобен разговор с принцесата-наследница на превалския трон. Никак даже.
— А не бива да пропиляваш тази си възможност, защото вярваме… тоест баща ми вярва, че би било по-изгодно да се омъжиш за южняк, отколкото за човек от нашето кралство…
— И на какво се основава това му вярване?
— Ами на това, че не е изключено да са ни необходими съюзници след края на Ардънската война — обясни тромаво Амон. „Макар че лорд Баяр май не е на същото мнение“, добави наум.
— Значи капитанът на Гвардията ми и един от ефрейторите му уреждат бъдещето ми — заключи Раиса с онзи кротък глас, който обикновено не предвещаваше нищо добро. — И треперят за репутацията ми все едно са две стари лелки.
— Както и да е — побърза да ѝ отнеме думата Амон с надеждата да сложи край на разговора, — баща ми сметна, че е най-разумно да избегнем подобни проблеми, като…
— Излъжете кралицата си?
— Ами, да. В общи линии. — Амон се прокашля. Усещаше как лицето му се налива с кръв.
Раиса продължи да крачи напред, сбърчила тъмните си вежди. Правеше по две стъпки за всяка негова.
— И никой не знае за… за разходката ни през Южен мост и отвличането?
— Някои получиха откъслечна информация. Кралската гвардия издирва момиче на име Ребека. Отрядът ми те мисли за моя… приятелка. — Погледна към Раиса. — А колко знае Гривник?
Тя сви рамене.
— Май и той си мисли, че съм ти приятелка — подхвърли тя дяволито.
Искрица оптимизъм осени Амон.
— Значи може и да се получи — обобщи той. Изгледа я с неудържимо желание да ѝ поиска подробен отчет за всички подробности след отвличането ѝ от храма.
Знаеше със сигурност, че помежду им се е случило нещо, а това не му харесваше. Една нощ с Гривник Алистър, и Раиса се бе превърнала в същинска злосторница. Затова попита:
— Сигурна ли си, че… че си добре? Че… Гривник… нали той…?
— Аз ли? Аз съм си добре — отвърна отнесено тя. — Но трябва да направим нещо по въпроса с гвардията. Те измъчват затворниците. Онзи старец, който дойде с нас, е прекарал цели петнайсет години в тъмницата. Мак Гилън е коравосърдечен звяр.
— Значи си влязла в ареста… за да ги спасиш? — продължаваше да недоумява Амон.