— Стойте мирно — смъмри я през зъби Магрет, стиснала няколко карфици в уста.
Тя стоеше от едната ѝ страна, шивачката — от другата, и двете стесняваха със съвместни усилия роклята около бедрата ѝ. Най-после приключиха: чернят плат прилепваше към тялото ѝ като втора кожа и Раиса се чудеше дали изобщо ще успее да я съблече.
Раиса тайничко се радваше на последните изисквания за облекло за тържеството. На подобни събития одобрените цветове за гостите се свеждаха до сладникави нюанси на синьото, розовото и зеленото. Черното и бялото се считаха за твърде изтънчени.
Раиса не беше оставала насаме с Мика от спора им пред нейните покои. Виждаха се само в трапезарията, в присъствието на придворни, и разговорите им се свеждаха до размяна на вежливи коментари относно храната и времето.
Той продължаваше да я обсипва с дребни подаръци, тайни послания и покани, на които тя не откликваше. Често усещаше настойчивите му погледи от другия край на една или друга многолюдна стая.
Ала вече ѝ омръзваше да се сърди на Мика. Реши, че е време да му прости, все пак имаше празник. Сърцето ѝ затуптя при мисълта за предстоящата среща. Отново щяха да си разменят пиперливи реплики и тайни целувки. С Мика Баяр животът беше много по-интересен.
Радваше я перспективата да види Амон. Макар той и Мика да не се понасяха особено, семейство Баяр не биха изключили кадетите от списъка с гости. Все пак доста от тях бяха синове и дъщери на изтъкнати благородници. Дебютантските тържества даваха шанс на много от младите да забогатеят чрез изгоден брак.
— Ваше Височество, времето напредна — оплака се фризьорката ѝ. — Трябва да се погрижа за косата ви.
Paиca седна на висок стол и момичето се зае да оформя косата в тежки къдрици, които после вдигна в елегантна прическа.
Откъм коридора пред стаята ѝ се чу шумотевица; в следващия момент вратата се отвори със замах и кралицата влетя вътре, ослепителна в бяла сатенена рокля с черен колан и огърлица от перли и черен оникс.
Кралица Мариана направи пълна обиколка около дъщеря си с леко кисела гримаса и я огледа от всеки ъгъл. Побутна неодобрително очукания пръстен от Елена, който висеше на верижка над корсета на Раиса.
— Нали не смяташ да го носиш на тържеството?
Раиса сви рамене.
— Ами, мислех да…
— Какво ще кажете за диамантентения медальон, Ваше Височество? — предложи Магрет, докато тършуваше из кутията ѝ за бижута. — Или пък перлената ви огърлица? Би ви стояла прекрасно.
— Какво ти изпратиха семейство Баяр за твоя дебютантски ден? — поинтересува се кралица Мариана. — Някакво бижу, доколкото си спомням?
— Ето го! — възкликна Магрет и извади кадифена кутийка. Отвори капачето ѝ и я обърна към кралицата. Вътре лежеше медальонът със змията от смарагд и рубини.
— Идеално! — одобри Мариана. — Добре е да го сложиш в тяхна чест.
— Е — подхвана плахо Раиса, — не пречи да ги нося заедно. — Беше свикнала с тежестта на пръстена между гърдите си. Харесваше ѝ да го усеща до себе си.
— Глупости — отсече кралица Мариана. Изхлузи верижката през главата на Раиса и остави пръстена от Елена върху нощната ѝ масичка. После сложи смарагдовия медальон на врата ѝ и го закопча със студени, сухи пръсти. — Изглеждаш прекрасно, скъпа — обяви накрая кралица Мариана, целуна я по челото и пъхна ръката ѝ в свивката на лакътя си. — Е, да вървим; баща ти и Мелани вече ни чакат в каретата.
Понякога Раиса си мислеше, че всичко щеше да е наред между родителите ѝ, ако търговските дела на баща ѝ не го бяха отвеждали толкова често далеч от Дола. Двамата се допълваха — той здрав, с мощно телосложение, със загрубяла от живота на открито кожа, кафяви очи, разположени под гъсти тъмни вежди, и сребриста коса; тя с типичната си сдържаност и висока, слаба фигура. Авърил винаги успяваше да я разсмее и грижите на кралицата буквално се изпаряваха, щом той се завърнеше от поредното си странстване. Когато баща ѝ си стоеше вкъщи, майка ѝ стъпваше стабилно по земята, ала в негово отсъствие кралицата ставаше уязвима като трепетликите по склоновете на Ханалеа — олюляваше се и трепереше под напора на политическите ветрове.
Тази вечер, вместо обичайните си ярки одежди, Авърил бе облякъл кланова роба от груба черно-бяла коприна, а на ръцете си носеше масивни пръстени от сребро и оникс.
Кралската гвардия обграждаше каретата на кралицата от всички страни. Амон и Едън не бяха сред гвардейците, защото тази вечер бяха гости.