Дълга колона от карети лъкатушеше нагоре по Стария път, който водеше към Сивата дама. Другите карети отбиваха в уширенията, за да пропуснат кралската.
Имението Баяр бе скътано в полите на Сивата дама — планина, наречена на кралица от толкова отдавна отминали времена, че името ѝ се губеше в мъглите на миналото. Високо горе, близо до върха, се издигаше сградата на Магьосническия съвет, вперила свъсен поглед към града. Оттам магьосниците бяха управлявали Дола едно време.
Тропотът на копита по калдъръм подсказа на Раиса, че са пристигнали. Лакеите отвориха двойната врата на каретата и спуснаха стъпалата. Авърил излезе пръв, обърна се и предложи ръка на кралицата.
Цялата фасада на имението искреше от запалени факли. Магьоснически светлини пробождаха тъмнината покрай градинските пътеки, преплитаха се в клоните на дърветата и създаваха приказна картина. Слуги в ливреи, украсени със символа на рода Баяр — Устремен сокол — стояха на пост пред входовете, поемаха връхните дрехи и насочваха гостите.
Лорд и лейди Баяр стояха във вестибюла, разкошни в черно-белите си тоалети. Раиса и майка ѝ влязоха заедно, както повеляваше традицията, следвани на няколко метра разстояние от консорта и принцеса Мелани.
Лорд Баяр направи дълбок поклон, а съпругата му ги посрещна с реверанс.
— Ваше Величество — поздрави лордът. — И Ваше Височество. За нас е огромна чест. Мика и Фиона са безкрайно щастливи, че ги удостоявате с присъствието си. Ще ги намерите в балната зала. — Лорд Баяр кимна любезно на Авърил. — Лорд Авърил, добре дошъл. Доколкото разбирам, търговията процъфтява.
Раиса се запита дали това не е подигравка към баща ѝ, търговецът, но дори така да беше, нищо по лицето на магьосника не го показа. Баяр продължи:
— Надявам се с вас да свършим малко работа през идните седмици. Позволявате ли да ви изпратя пълномощника си?
— За мен ще бъде удоволствие, лорд Баяр — пророни Авърил, свеждайки глава в поклон.
Познатата бална зала беше преобразена от помещение със студен мраморен под в елегантен салон, по чиято смътно осветена периферия бяха разположени уютни усамотени кътчета. Слугите кръжаха наоколо с подноси с храна и напитки. В предната част на залата черно-бели завеси отделяха малки масички, украсени със свещи с черни и бели лилии. По стените висяха черно-бели флагове с изображения на соколи.
— Изглежда… изглежда прекрасно — възкликна очарована Раиса. — Никога не съм виждала мястото в такъв вид.
Кралица Мариана огледа сцената пред себе си, прехапала долната си устна. Несъмнено сравняваше тукашната обстановка със собствените си планове за тържеството на Раиса.
Мика и Фиона стояха в далечния край на залата и приветстваха тълпите от гости. Както обикновено, двамата се допълваха. Мика носеше бял втален жакет, черни панталони, ботуши и тежки черни шалове със соколовата емблема. Лъскавата му черна коса беше разпусната и достигаше раменете му. Фиона носеше дълга черна рокля с цепка до бедрото, черни ръкавици и бели шалове. Диаманти и платина лъщяха по фините извивки на шията и китките ѝ.
Раиса неволно сравни собствената си дребна фигура с елегантната височина на Фиона.
При влизането им в салона вестителят обявяваше пристигането на други гости.
— Лейди Амали Хересфорд, тан на Хересфорд, Ардън — произнесе напевно той.
Лейди Хересфорд беше пълничко момиче, връстница на Раиса, с рижава коса, млечнобяла кожа и лунички. Черната ѝ рокля в консервативен южняшки стил покриваше цялото ѝ тяло, а с украшението от черна дантела в косата си приличаше на оплаквачките, които заможните семейства наемат за погребения.
Вървеше с вирната глава и вперен право напред поглед, както старите художници бяха изобразявали Ханалеа в свърталището на демоните.
Раиса ѝ съчувстваше. Горкото момиче изглеждаше уплашено до смърт.
След нея, без да бъдат специално представени, влязоха висока, едра жена, покрита от главата до петите с черно, и върлинест мъж, загърнат в свещеническа роба. Той бърчеше лице, сякаш надушваше нещо зловонно.
В Превала един израз гласеше: „кисел като равнински свещеник“. „Е — помисли си Раиса, — ето го и първообраза.“
— Странно — прошепна ѝ Авърил. — Момиче от Юга, изпратено на север само под закрилата на гувернантка и свещеник. По южните земи бракът с магьосник би бил скандален. Това показва колко са отчаяни. Бащата на лейди Хересфорд, Брайтън Хересфорд, беше екзекутиран от Джерард Монтен, един от кандидатите за ардънския трон. Тя е наследницата на двореца Хересфорд, но се нуждае от силен съпруг, който да ѝ помага с управлението. Изгодна партия е за правилния човек.