Раиса кимна, благодарна на баща си за обяснението, макар това да беше работа на майка и.
— Нейно Кралско Височество Марина Томлин, принцеса на Тамрон — обяви глашатаят. — Негово Кралско Височество Лиъм Томлин, принц на Тамрон.
— А-ха — кимна баща ѝ. — Тамронският крал се надява на съюз с Превала, защото е по силите ни да му подсигурим поне някаква защита срещу Ардън. Ще започне преговори с рода Баяр, но ще стигнат до конкретно решение чак след твоя дебютантски ден. Могат да омъжат за Лиъм теб или Марина — за Мика Баяр. В краен случай Лиъм ще остане с Фиона, а ръката на Марина ще дадат на някой от южните кандидати.
Раиса изучи семейство Томлин със заинтригуван поглед. Бяха високи, с медна кожа и изключително грациозни, стройни като състезателни коне. Лиъм Томлин имаше тъмна къдрава коса, мъжествен нос и лъчезарна усмивка. Беше допълнил черно-белия си тоалет с много сребро.
По свой начин младите Томлин бяха също толкова поразителни, колкото близнаците Баяр.
Дойде и техният ред. Глашатаят излезе напред и обяви:
— Кралица Мариана ана’Лиса от Превала и дъщеря ѝ, Раиса ана’Мариана, принцесата-наследница.
От двете им страни придворните се приведоха в поклони и реверанси като ливада от черно-бяла трева, окосена с един замах.
Раиса и майка ѝ се понесоха напред, влачейки поли по мраморния под. След тях глашатаят представи баща ѝ и Мелани. Отпред Мика и Фиона бяха коленичили един до друг в ореол от светлина — същински бог и богиня, слезли на земята.
Достигнаха предната част на балната зала.
— Станете — заповяда кралица Мариана и навсякъде около тях се разнесе шумолене на коприна и сатен.
Мика се изправи с елегантно движение. Кралица Мариана протегна ръка към него и той сведе глава да я целуне.
После се обърна към Раиса; очите му се задържаха върху лицето ѝ, а след това се плъзнаха надолу, спирайки отново в горния край на корсета ѝ, където останаха, докато страните му не пламнаха от стеснение.
— О — пророни той. — Най-сетне си го сложила, Раиса. Опасявах се, че не ти е харесал.
— Харесва ми, разбира се — увери го тя и докосна медальона с пръсти. — Прекрасен е. Семейна антика ли е?
— Да — отвърна Мика. Продължаваше да я наблюдава, без да откъсва очи от нея, и дори успя малко да я смути. Винаги се държеше дръзко, но тази вечер се бе отказал от обичайната саркастична нотка в поведението си.
Тя му подаде ръката си. Той я притисна към устните си, без да откъсва очи от нейните. Целувката му сякаш прогори кожата ѝ и позамая главата ѝ.
— Прощаваш ли ми, Раиса?
— Да — прошепна тя с пламнали бузи. — Простено ти е.
— Ще бъде ли прекалено самонадеяно от моя страна да си запазя всички танци с теб? — попита той, без да пуска пръстите ѝ.
Тя отдръпна ръката си без особено желание.
— Ти си почетният гост — напомни му тя. — И знаеш, че те чака тежка задача. Покоряването на всички женски сърца тук е лесната част. Освен това обаче ще трябва да танцуваш и с възрастните дами — лелите, бабите и майките. Навярно дори и с някои от бащите, като се има предвид, че ще се бориш за ръцете на дъщерите им.
Той се засмя.
— Все пак запазете ми няколко танца, Ваше Височество. Ще ми трябва малко почивка от лелите и бабите. — Задържа погледа ѝ за още един дълъг момент, после се обърна да поздрави Мелани и баща ѝ.
Раиса танцува с Мифис Мандър и магьосника Уил Матис, който през цялото време надничаше през рамото ѝ към Фиона. Мик Брикър и Гарет Фрай, кадети от Одънов брод, я занимаваха с тромави салонни разговори и я водеха по танцовата площадка като порцеланова кукла. Накрая я покани и баща ѝ, също толкова вещ в дворцовите танци, колкото и в по-сложните кланови.
През цялото време сетивата ѝ бяха насочени към Мика. Привличаше вниманието ѝ като фенер в тъмна стая. Винаги когато го потърсеше с поглед, установяваше, че я гледа.
Кип Клемат я покани на танц. После и Кийт. После отново Кип. Братята очевидно възнамеряваха да си я прехвърлят един на друг все едно е облечена в сатен топка, ала докато спореха кой ще е следващият, някой иззад гърба ѝ каза:
— Ваше Височество, ще ме удостоите ли с един танц?
Тя се обърна. Пред нея стоеше Амон Бърн, висок и широкоплещест, в официална синя униформа, която лежеше съвършено на фигурата му.
Усмихна му се широко и отвърна:
— Разбира се.
И той я поведе към танцовата площадка, пораждайки бурно негодувание от страна на братята Клемат.
— Къде се загуби? — попита го тя. — Започвах да си мисля, че няма да дойдеш?
— Забавиха ме. Изникна ми… ангажимент във Вехтошарника. — Той си пое дъх, сякаш се канеше да каже още нещо, но размисли.