— Господарю. Лекарството ви?
С рязко движение с опакото на ръката Върховният крал запрати чашата в стената. Одрик отстъпи и се сви от страх да не го удари, но кралят отново бе седнал неподвижно и с треперещ от гняв глас каза:
— Извикай капитана на кралската гвардия. Искам Лорн да бъде арестуван.
Лорн се боеше, че в крайна сметка Върховният крал може да се реши и да заповяда да го арестуват, затова се върна в галоп в лагера на кралските войски. Скочи от седлото, още преди конят да спре, и се втурна в палатката си, където намери Нае и граф Д’Аргор.
— Успяхте ли да направите необходимото? — обърна се той към Теожен.
— Да, рицарю. Най-добрият ми змей е готов. Обаче…
— Отлично. Графе, поверявам ви командването на Ониксовата гвардия — Лорн се обърна към Нае. — Майрин?
Нае посочи с брадичка към завесата в мига, в който тя се разтвори и Майрин излезе от стаята. Лорн и Майрин размениха дълъг поглед. Бледа и с изопнати черти, тя беше облякла дрехите, които Нае ѝ беше оставила. Двете млади жени бяха еднакви на ръст, но Нае беше по-набита и по-яка от вещицата. Панталоните и сакото ѝ бяха доста широки, което я правеше да изглежда по-крехка, отколкото беше.
— Оставете ни — каза Лорн.
Теожен и Нае излязоха.
— Имам много малко време — заяви Лорн.
— Заминаваш ли?
— Защо не ми каза, че имам син?
— Това интересуваше ли те?
— Може би си се съмнявала дали е от мен…
— Не. Знаех го.
— Тогава защо?
— Защото още в деня, когато се роди, разбрах, че това дете е в опасност.
— Не си се излъгала — Лорн се зае да събере някои неща, които хвърли набързо в една кожена торба. — Ще се върна сигурно след няколко дни — каза той. — През това време ще е най-добре да не се показваш много-много.
Тя разтревожено пристъпи към него.
— Къде отиваш?
— Да намеря нашия син.
— Знаеш къде е? — учуди се тя, а гласът ѝ беше изпълнен с надежда.
— Зная кой ти го е взел и ще ти го върна.
— Идвам с тебе.
— Не.
Тя го сграбчи за ръката.
— Идвам с тебе! Това е моят син!
Той се отскубна от нея с едно движение на рамото.
— Нашият син — уточни Лорн. После завърза ремъците на торбата. — Ти нямаш сили. Ще се справя по-добре сам. Ти си почивай.
Той тръгна към изхода, но Майрин застана на пътя му — студена и решителна.
— Знаеш ли какво преживях, за да те намеря? За да дойда дотук? Това, че съм майка на сина ти, не ме прави робиня. Никога не съм се подчинявала на никой мъж. Това никога няма да стане. Нито на теб, нито на когото и да било друг. Идвам.
Лорн се поколеба.
Искаше да ѝ отговори, но тогава в палатката влезе Логан и каза:
— Извинете ме, капитане. Но насам се приближават въоръжени Сиви гвардейци. Идват за вас.
Вече можеше да се чуе отчетливият шум на приближаващ се отряд.
— Заеми се с тях! — каза му Логан. — Но без насилие!
— Разбрано.
Лорн кимна за довиждане на своя телохранител, после хвана Майрин за ръката и я дръпна в дъното на палатката, където изряза отвор с камата си.
— Напълно ли си сигурна? — попита той.
Майрин не го удостои с честта да му отговори и мина първа.
Малко след това един аргорски змей напусна кралския лагер, като размахваше широко криле и отнасяше Лорн и Майрин на гърба си.
Увенчаните планини
Изоставяйки всичко, за да го спаси, баща му полетя към Увенчаните планини, където Драконът на разрушението му бе казал да отиде.
— Ще отидеш в Увенчаните планини. И там ще влезеш в последното жилище на Ейлазий.
— Никой не знае къде е то.
— При прохода на Мъдреца ще намериш човек, който знае и те чака. Когато изпълниш възложената ти задача, твоят син ще ти бъде върнат.
Лорн се събуди до огъня, който двамата с Майрин бяха запалили. Колко ли време беше спал, изтощен от дългите часове, през които държеше юздите на летящия змей? Край него хребетите на Увенчаните планини се очертаваха на нощното небе като ресни, а Голямата мъглявина никога не бе изглеждала толкова близка и ясна. Планинският въздух беше чист и прохладен. Огънят гореше пред една просторна пещера, в която Лорн и Майрин смятаха да прекарат нощта и където едно изтощено животно, полегнало настрани, вече спеше.