Лорн се изправи, а Майрин оправи дрешките на Каел.
— Какво означава това? — попита той.
Скерен искаше да отговори, но Майрин го изпревари.
— По-добре да сложа Каел да спи — каза тя и стана. — Вие си поговорете. Изяснете се. Но ви заклевам — не намесвайте моя син във вашите интриги.
Тя тръгна бавно, без да се обръща, като остави Лорн и Скерен сред тишина, която се проточи. Смутен, разтревожен, Лорн не знаеше какво да мисли. Обзе го страх — неоснователен, но вледеняващ, — че повече няма да види сина си.
— Да повървим малко, искате ли? — предложи Пратеникът.
Двамата тръгнаха бавно из градината, пясъкът проскърцваше под краката им.
— Говорете, Скерен. Но без загадки. Кажете ми защо моят син представлява интерес за вас и ми го кажете ясно.
— Ще се опитам… — дракът се замисли, после обясни. — Белегът, който Каел носи, е белег за велика съдба. Много рядък. Дори изключителен. Но не е единствен. И друг вече го е носил.
— Кой? — попита Лорн.
Беше сигурен, че знае отговора и не грешеше.
— Ейлазий Магът — каза Скерен.
— Но Ейлазий го е носил на челото си.
— Да! Но откъде можете Вие да го…?
— Няма значение.
Макар че това го заинтригува, дракът не настоя повече. Задоволи се само да погледне под очи към Лорн и закача той да заговори отново.
— Моят син носи белега на мъжа, предал и затворил Серкарн — каза Лорн след кратко мълчание. — И пет века по-късно той се превръща в разменна монета, позволяваща на Серкарн да получи отмъщение. Случайност?
— Няма случайности. Съществуват единствено сметките на Съдбата и ние не разбираме нито смисъла, нито важността им.
— Мислите, че Серкарн иска сина ми?
— Ако го искаше, щеше да го задържи… Въпреки всичко мисля, че мисията с която ви бе натоварил, не беше най-важното нещо за него. Той искаше да ви привлече при себе си, тук, в своето владение… Което не означава, че му е неприятно да притежава — благодарение на вас — черепа на стария си враг. И само Божествените знаят какво възнамерява да прави с него.
— Наистина? — рече Лорн. — Само Божествените? А Пазителите не?
Скерен се усмихна.
— Зная само това, което Пазителите пожелаят да ми кажат, рицарю. Но независимо от всичко, чувствам, че има някаква връзка, която ви свързва със Серкарн, рицарю. Винаги е било така, но днес тази връзка е по-силна от вчера. По-силна от когато и да било.
Лорн спря и накара драка също да спре и да се обърне. Впери поглед в очите на Скерен и процеди:
— Синът ми в опасност ли е?
— Да — отговори Пратеникът невъзмутимо.
— Мога ли да го защитя?
— Съмнявам се.
— Защо?
Скерен въздъхна.
— Пазителите ме бяха натоварили да присъствам на раждането му. Този син, носещ белега на Мага, трябваше да е ваш и на Алисия дьо Лоранс. Изглеждаше, че звездите са написали това, изглеждаше така, сякаш Сивият дракон иска това. Или поне това, което Пазителите помислиха, че разбират…
— Но са сгрешили.
— Само отчасти. Бяха видели точно, що се отнася до бащата, но не и що се отнася до майката. А вие знаете как действа Съдбата: тя винаги се сбъдва. Може би при други обстоятелства този син щеше да е детето, което Алисия да роди. Но изглежда, че нещо попречи това да стане, така че ходът на Съдбата направи завой. И наследникът на Мага наистина се роди, както това беше предизвестено, но на друго място и от друга майка.
— И това какво променя?
— Променя това, че, тъй като не присъствах на раждането на Каел, Пазителите не успяха да попречат неговата звезда да изгрее на Небосвода на Съдбата. Не можаха да я скрият, дори не успяха да я прикрият. И други очи освен техните също са я видели — други, които биха искали да си присвоят могъществото на вашия син. Нещо, което Майрин разбра веднага.
— Кой? Кой желае злото на сина ми?
— Мисля, че Черната Хидра вече го търси.
Лорн стисна юмруци и замълча.
От Божествените дракони, които някога бяха господствали над света, само един все още заемаше имелорски трон. Пет века след Последната война на мрака Орсакир — Черният дракон на смъртта и нощта — властваше над мощното кралство Иргаард. Лорн беше победил армията му при обсадата на Саарсгард и по-късно бе убил един от неговите принцове-дракони. Войната между Лорн и Хидрата от Иргаард беше обявена отдавна и Лорн знаеше, че Орсакир няма да отстъпи пред нищо, за да постигне целите си.
— Какво може да се направи? — попита Лорн.
— За момента има само едно решение. Каел да бъде отведен и скрит далеч. Много далеч. Далеч от Иргаард и неговите шпиони. Далеч от всички, които го търсят…