— И далеч от мен.
Скерен кимна тежко.
— Съжалявам, рицарю.
Лорн замълча.
Малко по-късно Майрин отиде при Лорн в градината. Той се бе върнал и сега седеше сам на пейката до фонтана и размишляваше. Тя седна до него и попита:
— Ще се опиташ ли да ме задържиш? Да ми попречиш да отведа Каел?
— Не — отвърна Лорн.
Беше се навел напред, със събрани ръце и лакти, опрени на коленете. Гледаше втренчено в земята.
— Благодаря — каза Майрин. — Благодаря ти заради него.
— Какво мислиш да правиш?
— Да тръгна със следващия керван, който поема към Бренвост.
— Бренвост. Добра идея. А после?
— Не зная.
— Може би е по-добре да не зная.
— Да, може би…
Разположен на запад от Закрилящите планини, Бренвост беше най-богатото и най-многолюдното пристанище на Сграбчващото море. Майрин лесно щеше да се слее с тълпата на този търговски кръстопът, откъдето можеше да тръгне към Седемте града по суша или да отплава дискретно към Орвал, Ломбрия или Алгера. Но пътуването до Бренвост щеше да е дълго и мъчително, дори опасно.
— Мога да ви заведа — предложи Лорн. — Работа за по-малко от два дни птичи полет.
Майрин се усмихна.
— И да пристигнем в Бренвост на змей, управляван от капитана на Ониксовата гвардия? То е като да затръбим с рогове, не мислиш ли?
Лорн обаче не успя да се усмихне.
— Права си — въздъхна той примирено. — Имаш ли нужда от нещо?
— От пари. Трябва да купя всичко, което ще ми трябва за пътуването. Може би и едно муле.
— Добре.
— Изглежда, че в лагера всичко се продава на цената на златото.
— Ако трябва, ще го уредя с жреците.
— Благодаря.
— Няма за какво.
— Не, Лорн — тя се наведе, взе ръцете на Лорн в своите и успя да привлече погледа му. — Благодаря. Наистина. Благодаря за всичко.
Смутен, Лорн се изправи, издърпа ръцете си от ръцете на Майрин, но не знаеше къде да ги дене. Потърка си бедрата, не намираше точните думи:
— Щ… ще трябва добре да се грижиш за него.
— Не исках да стане така, Лорн. Повярвай ми.
— Вярвам ти.
Той стана и като избягваше погледа на Майрин, каза:
— Почини си. Аз ще свърша всичко.
После остави Майрин, чиито големи сини очи вече не умееха да плачат.
Няколко дни по-късно, след една последна нощ, прекарана до спящия Каел, Лорн гледаше как се отдалечава керванът, който отвеждаше Майрин и неговия син към една несигурна съдба. От балкона, на който бе застанал — в ризница и с меча на кръста — трудно различаваше силуетите и напразно се мъчеше да види Майрин. Но знаеше, че тя е там, сама и непозната сред поклонниците, които я заобикаляха, и единственото ѝ съкровище беше детето, което отнасяше далеч от него.
— Направихте правилен избор — каза Скерен, който се приближи и застана до Лорн.
— Вие служите на Пазителите. За вас правилният избор е този, който улеснява осъществяването на Съдбата. За Каел и Майрин това може би е нещо съвсем друго. Ако ги застигне зло, няма да си го простя. На вас също няма да ви го простя.
— Разбирам ви.
— Бдете над тях, Скерен. Поне до Бренвост.
— Ще направя всичко по силите си. Но знайте, че съдбата на Каел е несигурна. Тя може да се определи единствено според вашата, която също остава доста неясна. Чий син ще бъде Магът? На Рицаря с меча или на Черния принц? Това е въпросът, който занимава сега Събранието на Ирканс. И само вие можете да отговорите.
Лорн се усмихна претръпнало.
— Какво още?
— Време е да възобновите хода на вашата съдба, рицарю.
След по-малко от час Лорн излетя към Исрия.
Лагерът при Далоран
Лорн не знаеше къде се намира кралската армия, не знаеше и докъде беше стигнала войната в Исрия. След битката при Дарлат победата изглеждаше на страната на Върховния крал. Но въпреки това предпазливостта не беше излишна: макар да бяха отстъпили, Бунтовниците вероятно не бяха напуснали областта и също разполагаха със змейове, с които наблюдаваха от въздуха. Така че Лорн заобиколи районите, където беше разположен врагът — и може би още се намираше там, и пристигна в северната част на Исрия, в Далоран, където кралските войски бяха установили главния си лагер в началото на войната. Съмняваше се, че ще намери там Върховния крал, заобиколен от по-голямата част на армията си, а това до голяма степен беше в негова полза. Защото имаше нещо, което Лорн не знаеше и то беше как ще да го посрещне Върховният крал, когато се завърне.