— Но…
— Имайте ми доверие.
— А вие?
— На мен ми остава една последна карта, която мога да изиграя, ако вие се съгласите да поемете една последна мисия, преди да тръгнете.
— Каква?
Лорн понижи глас:
— Ще кажете поверително на трима души, че съм се срещнал тайно с Естеверис.
— Естеверис дори не е в Нориж!
— Моля ви, графе.
— Разбрано. Довиждане, рицарю.
Граф Д’Аргор почука на вратата, един часови му отвори и той излезе.
Силно разтревожен, Лорн не спираше да мисли за Каел и Майрин и крачеше из стаята си, когато при него дойде нов посетител.
Беше Естеверис, облечен в черно, със спусната качулка. Двамата мъже разговаряха тихо около половин час, после, тъкмо преди да си тръгне, бившият министър попита:
— Всъщност как разбрахте, че съм тук?
— Само подозирах.
— Само това?
— Вчера двамата стражи пред вратата ми си поделиха сладкиши, които единият беше откраднал. Сладкиши, пържени в мед и поръсени със счукани бадеми. Според стражите, още бяха хладки. Следователно бяха изпържени преди малко, а аз зная, че вие сте луд по тях.
Естеверис се усмихна като добър играч.
— Моята лакомия ще ме погуби — рече той.
— В този случай се оказа доста полезна.
— А, това още не се знае.
— Разчитам на вас, Естеверис.
— Нищо не ви обещавам, освен, че ще направя всичко по силите си, рицарю.
— Негово Величество ви очаква.
Върховният крал прие Лорн в главната зала на кулата, на светлината на факли, скрити в сенките, които тесните сводове хвърляха. Сивите гвардейци, които бяха дошли да вземат Лорн и го бяха ескортирали от стаята му до залата, го оставиха да влезе сам през големите врати, които двама войници с алебарди отвориха пред него. Кралят седеше на Трона от абанос и оникс, Естеверис стоеше прав до него. Лорн влезе сред пълна тишина и докато Алдеран I го гледаше пронизително с омраза, пристъпи до трона, застана на едно коляно с наведена глава и поздрави. Кралят почака, после каза:
— Това, че ви приемам, рицарю, е услуга, която правя на Естеверис.
— Благодаря, сир.
— Благодарете и на Естеверис.
Лорн вдигна очи и погледна към бившия министър. Двамата мъже кимнаха с глава.
— Поемате голям риск, като се появявате пред мен — продължи Върховният крал. — Всеки на ваше място ще направи всичко възможно да бъде забравен — Лорн мълчеше и като се наведе напред, кралят добави по-тихо. — Как става така, че никога не успявам да разбера къде свършва наглостта ти и къде започва безразсъдството ти? — после се изправи и отново промени тона си. — Станете, рицарю.
Лорн се подчини и изтърпя невъзмутимо погледа на Върховния крал.
Алдеран беше облечен в черно и изглеждаше по-добре. Седеше изправен и гласът му макар и все още дрезгав, вече не беше като на болен старец. Но дясната му ръка продължаваше да е облечена в ръкавица. И дясната страна на лицето му беше скрита както от полумрака в залата, така и от мрежичката от ситни халкички, която носеше — също като баща си — под своята корона с инкрустирани оникси.
— Слушам ви — каза Върховният крал.
— Вярно ли е, че банди гелти опустошават Исерн и вече заплашват Бренвост? — попита Лорн.
— Това трябва да се провери, но да, всичко сочи, че е вярно.
— Известен ли е броят им?
— Не.
— А кой ги командва?
— И това не се знае. Но нищо не доказва, че тези групи се подчиняват само на един вожд.
— Сигурен съм, че е така. Познавам гелтите. Бил съм се с тях в Далатия.
— И ако предположим, че сте прав?
— Тогава нямате работа с банди разбойници, а с предните отряди на армия, която се придвижва насам.
Върховният крал остана невъзмутим. Обърна се към Естеверис и го попита:
— Вашето мнение?
— Сир, доверявам се на опита на рицаря. Както каза, той познава гелтите, тъй като се е бил с тях и…
— Искам вашето мнение, Естеверис.
Естеверис се поколеба, хвърли към Лорн поглед, който издаваше смущението му, и призна:
— Винаги основавам мнението си само на проверени факти и истини, сир. А ние нямаме сигурна информация. Какво можем да направим, за да се осведомим с точност? Докладите на неколцина вестоносци, които късно достигнаха до нас и понякога си противоречат, и приказките на пътници, предавани от хан на хан. Няма никакво съмнение, че Исерн е бил нападнат. Може би дори пристанището на Бренвост е било застрашено — или скоро ще бъде. Но що се отнася до останалото…
Върховният крал се обърна отново към Лорн. С едно движение на ръката върна думата обратно към него и го прикани да възрази на бившия министър.