— Естеверис има право, сир — каза Лорн. — Не мога да докажа предположенията си. Но дори и да греша, можете ли да изоставите Исерн на съдбата му, сир?
— Нямам такова намерение.
— Ако гелтите разграбят Исерн, без да срещнат съпротива, и ако не се направи нищо, за да бъдат прогонени, те няма да спрат дотук. Скоро ще застрашат Седемте града или Лориан. Може дори да застрашат Исрия от север, ако рискуват да преминат подножията на Закрилящите планини.
— Знаем, че Лориан вече е изпратил рицари — рече Естеверис внимателно.
— Колко? — попита Лорн.
— Около стотина — отвърна кралят.
— Сто рицари в тежки доспехи няма да направят нищо срещу гелтите. Гелтите ще ги тормозят, но ще избягват да влязат в бой. Ще ги изтощят и винаги ще са там, където рицарите не са… Сир, знаете, че е ваш дълг да помогнете на Исерн.
— Не мога да изтегля войските си от Исрия. Ирдел веднага ще се възползва, за да контраатакува, и ще изгубим всичко, което спечелихме от пролетта досега. Освен това, докато моята армия се придвижи и пристигне в Исерн, най-лошото вече ще е станало. Ще можем единствено да видим пораженията, а гелтите със сигурност ще са се върнали в Мъртвите земи за зимата.
— А през това време Ирдел ще е завладял отново Исрия — добави Естеверис. — Не съм ви противник, рицарю. Известна ви е моята позиция и ако не смятах, че в някои отношения имате право, нямаше да моля краля да ви изслуша. Но ние трябва да вземем предвид всички възможни последици. Трябва да преценим рисковете и добре да претеглим печалбите и загубите.
— Не бива да изоставяме сигурното и да гоним вятъра — каза Върховният крал. — Вие какво предлагате?
— Заповядайте ми да тръгна към Исерн с Ониксовата гвардия. Тя е готова. Липсват ѝ само сто допълнителни коня, за да стигне в Бренвост възможно най-бързо. Там ще преценя положението, ще защитя населението и ще започна да преследвам гелтите. През това време вие също ще тръгнете към Бренвост. Само с няколко полка. Основната част от армията ви ще остане тук да пази Исрия и да не позволи на Ирдел да опитва каквото и да било преди зимата. Ако съм прав и гелтска армия вече се придвижва насам, присъствието на вашите полкове ще е достатъчно да я накара да се върне. А ако греша, от това славата ви няма да намалее. Напротив, вие ще бъдете кралят, който лично се е притекъл на помощ на една от своите застрашени провинции.
Върховният крал мълчаливо се изправи, което изненада Лорн, който вече бе свикнал да го вижда само седнал или легнал. Без да куца, той отиде до камината, в която гореше огън. Мислеше, обърнат с гръб към залата, така че Лорн и Естеверис успяха да се спогледат съзаклятнически. Лорн едва видимо кимна, а бившият министър се приближи до краля и му каза на ухото:
— Войските, които ще поведете в помощ на Исерн, могат да останат там, като ще имат най-доброто основание. Оттук насетне владенията на Лориан ще се окажат притиснати между Исерн от запад, Лангър от изток, Аргор от север и Исрия от юг. Засега те са ви верни в тази война, която ви изправя против вашия брат. Но защо да не си осигурите и още гаранции, че ще продължат да ви бъдат верни?
Върховният крал мълчаливо погледна Естеверис и леко се усмихна. После се обърна към Лорн и попита:
— Черната гвардия кога може да тръгне?
— Веднага, щом се върна при нея. Най-късно след два дни.
— Толкова скоро?
— Да.
Лорн предпочете да не казва на краля, че бе изпреварил заповедите му и че граф Д’Аргор вече препускаше към Далоран, за да подготви потеглянето на Ониксовата гвардия.
— А след това? — настоя кралят.
— След това можем да бъдем в Бренвост пет дни по-късно. Може би четири.
— Това би било подвиг.
— Моите хора са способни да го извършат.
Върховният крал се върна и седна на трона си, помисли още малко и каза:
— Добре. Ще направим така — и докато Лорн излизаше, добави: — Събитията са благоприятни за теб, Лорн. Не мисли обаче, че съм ти простил.
Същата вечер, въпреки късния час, Върховният крал отиде да види майка си в нейната стая. Кралица Селиан го прие седнала в леглото си, единственият свидетел на срещата беше свещта, която гореше на нощното ѝ шкафче. Обясни ѝ какво решение бяха взели с Лорн и Естеверис. Тя одобри плана му и предложи вместо да замине за Лангър на следващия ден, както бе предвидено, да остане при него.
— Не, майко. Приберете се. Благодаря ви, но е по-добре единият от нас да е в Ориал. Кой знае какво се крои в Двора в този момент.