— Несъмнено сте прав. Само че…
— Да?
— Бяхте решили да държите Ониксовата гвардия настрана и повече да не се доверявате на Лорн. Дори възнамерявахте да го съдите за предателство. А ето че го изпращате пред войските си и му давате възможност — за пореден път — да се отличи. Наистина ли държите да го превърнете в спасител на Исерн? И без това вече се говори, че той печели вашите войни…
На лицето на краля се изписа жестока усмивка.
— Не се страхувайте, майко. Тъй като Лорн и неговите Черни гвардейци могат да са ми от полза, бих направил грешка, ако не ги използвам. Но нищо не съм забравил. Зная, че скоро ще трябва да се отърва от тях — преди да са станали прекалено популярни и прекалено мощни.
— Говорите за ониксовите гвардейци.
— Да, за ониксовите гвардейци. И за техния капитан. Чакам само подходящия случай.
На сто и петдесет лангърски левги оттам, над степите на Мъртвите земи се бе спуснала красива, необятна, смълчана нощ. От върха на един хълм, увенчан с високи, изправени камъни, един гелт в кожена ризница гледаше доволно безчетните огньове и палатки на своята армия. Не благодареше на Дракона от Пепел, а гордо стоеше пред него, убеден, че е изпълнил волята му.
Казваше се ГюлРа.
Беше висок, силен и груб, сивкавата му кожа беше покрита с белези, спечелени на лов или в битка — съвършен воин, от онези, които другите никога не се колебаят да последват в боя. Но освен това беше умен, амбициозен и безмилостен — качества, които сега го превръщаха в безспорен кер.
Кер ГюлРа. Каква гордост, когато Старите го бяха избрали и му бяха врязали посветителните белези след толкова години на търпение и интриги, усилия и саможертви!
Беше син на гелт, уважаван за воинската му храброст, и на вещица, от която се страхуваха заради силата на магията ѝ. Именно тя беше предрекла на своя син, че го очаква съдба на войни и слава. И пак тя му бе помогнала да изпълни обещанието, дадено над гроба на баща му: да обедини племената, да вдигне могъща орда и начело на нея да се извиси до легендата, да се превърне в Безсмъртен, чиито подвизи хората вечно ще възпяват.
ГюлРа се усмихваше доволно.
Да, нощта беше красива.
И скоро кръвта на имелорците щеше да потече.
Исерн
Притичвайки се на помощ на Бренвост и цялата провинция, Ониксовата гвардия измина близо сто левги за няколко дни. Вместо да ги заобиколят по крайбрежието, те преминаха западните предпланини на Закрилящите, но когато стигнаха в Исерн, видяха, че цялата страна беше опустошена от войната. Всеки конник имаше два резервни коня, към които се прибавяше и един товарен кон за всеки четирима души. Като сменяха коня всеки ден, редуваха бавен ход и тръс, почиваха малко, пренебрегвайки умората, Черните гвардейци оставиха далеч зад себе си полковете на Върховния крал, които в това време едва потегляха от Исрия, и пристигнаха в Бренвост след забележителна кавалкада.
Придружен от Логан и Йерас, Лорн наближи Бренвост по въздух. Бяха взели змейовете на съгледвачите си и изпревариха Ониксовата гвардия с един час, за да известят за пристигането ѝ и да подготвят посрещането ѝ. Слънцето залязваше, обагряйки в златно, розово и пурпурно водите на залива, в който се движеха само няколко кораба, и които се отдалечаваха от пристанището.
Построен на устието на източния ръкав на Ворл, през последните години Бренвост се беше разраснал много благодарение на търговията със Седемте града. Сега кварталите му се простираха отвъд първите укрепени селища и средновековните му крепостни стени — отчасти разрушени и оголени от старите си камъни — ограждаха само историческия му център и замъка. В момента се строеше по-голяма крепостна стена. Тя обаче се състоеше само от две редици укрепления, които трябваше да се съединят на брега, но все още бяха далеч от завършването си, и няколко безполезни укрепени порти, които — издигнати там, където главните улици преминаваха в пътища — чакаха крепостните стени да ги съединят.
Лорн бавно направи един кръг над града.
Улиците му гъмжаха от народ. Кейовете на пристанището, където нямаше нито един акостирал кораб, изглеждаха като залети от панаир. Всяко местенце, всеки двор бяха завзети от палатки. Навсякъде горяха лагерни огньове, дори в пресъхналите ровове на замъка. При портите се простираха цели села от палатки, разпънати в изкопите и по насипите на строежите. И непрекъснато се появяваха нови, всеки ден все повече и повече — това бяха несретниците, които прииждаха от околните села с жалките си имущества. Лорн направи знак на Логан и Йерас, че се спуска, и — с развети знамена — двамата кацнаха след него върху най-високата тераса на замъка. Предупреден, че пристигат Черни гвардейци, губернаторът на града ги чакаше и с огромно облекчение разпозна — по шлема, скандския меч и резбованото забрало — капитана на Ониксовата гвардия.