Лорн седна в горещата вода, затвори очи от удоволствие и като се облегна назад, се потопи изцяло.
Вечерта Лорн се приготвяше да тръгне, когато Нае дойде да му каже, че има посетител.
— Нямам време — отвърна Лорн. — Трябва да отида в замъка.
— Няма нужда.
Нае се дръпна и пропусна покрай себе си един човек, който с влизането в палатката свали качулката си. Беше Алдеран I — сам и неузнаваем, облечен като обикновен благородник.
— Благодаря, Нае — каза той.
Младата жена смутено се поклони, преди да се оттегли. Също като Лорн, и тя познаваше принц Алан от детинство: тримата играеха заедно. Но за нея Алдеран I беше чужд човек и кралската му висота я смазваше. Не знаеше как трябва да се държи с него.
— Много добре направи като я взе в твоята гвардия — каза Върховният крал.
— Няма съмнение.
— Баща ѝ щеше да се гордее.
— Преди всичко щеше да е бесен.
— Тя има ли неговия талант с ковашкия чук?
— Да, Вард ѝ предаде Дарбата. Един ден ще умее да кове аркана.
Заинтригуван, Алдеран се извърна към входа на палатката, сякаш можеше да проследи с поглед Нае през дебелото сиво платно.
— Наистина ли? — рече той. — Тогава може би ще трябва да ти я открадна.
Идеята, че който и да било — па бил той и Върховният крал — може да пожелае да разполага свободно с Нае, не се хареса на Лорн. Той се изпъна и попита:
— Няма ли да вечеряме заедно?
— Напротив.
— Мислех, че ме чакаш в замъка.
Лорн говореше на Върховния крал на „вие“ само в присъствието на други хора.
— Никога не съм казвал нищо такова — заяви Алдеран. — Ще вечеряме заедно, но не в замъка. Нито пък тук.
— Тогава къде?
— На Тържището.
„Тържището“ беше прозвището на пазара, който се беше установил при южната порта на лагера. Войниците ходеха там, за да си купят нещо, с което да подобрят ежедневието си, или за да се поразвлекат. Освен търговци и селяни, дошли да продадат стоката си, там имаше проститутки, наемници, скитници, шпиони, несретници, разорени от войната, просяци, които следваха войската навсякъде — цялата съмнителна, опасна фауна, оставена на произвола да се справя сама.
— Непредпазливо — каза Лорн.
— Никой няма да разбере кой съм.
— Няма значение.
— А и нали ще съм с тебе, а? — понеже Лорн се поколеба, Алан продължи настоятелно. — Слушай, Лорн. Имам нужда да не бъда крал за час-два. Наистина имам нужда. А и там мястото е по-подходящо за това, което искам да ти кажа.
Лорн прочете в очите на младия Върховен крал, че молбата му далеч не беше някакъв каприз. Дори видя известно отчаяние и това го накара да се съгласи.
— Добре — каза той.
Взеха два коня и тъй като Лорн трябваше само да си покаже герба, за да мине покрай постовите, напуснаха лагера без никакви затруднения малко преди угасването на светлините. Слънцето залязваше, когато оставиха конете си в една конюшня на входа на Тържището. После потънаха в лабиринт от навеси, палатки, магазинчета и сергии, паянтови постройки и дървени бараки. Беше часът, в който Тържището си променяше лицето, когато се прибираха онези, които работеха денем, и излизаха другите, които живееха нощем. Вече бяха запалени първите фенери, провесени над прага на кръчмите и бордеите.
Очевидно Алдеран знаеше къде отива.
Вървеше бързо, а Лорн го следваше, като внимателно се оглеждаше наоколо, готов за всичко. Видяха войници, тръгнали да търсят удоволствия, и крадци, дебнещи плячка. Разголени проститутки ги викаха. Просяци ги дърпаха за ръкавите. Един търговец им предложи великолепни момичета, силни вина, евтини ястия.
— Къде отиваме? — попита Лорн.
— Ще видиш.
— Не се измъкваш за пръв път, нали?
Този път Алдеран не отговори. Изглеждаше угрижен, съсредоточен, забързан. Минаха по няколко тесни прохода и той отведе Лорн до една колиба, като го помоли да изчака отпред.
— И дума да не става — каза Лорн.
— Няма да се бавя.
— Нали не ме доведе чак дотук, за да стоя на стража!
Лицето на Върховния крал се смръщи.
— Лорн, аз съм твой крал. Чакай тук.
След тези думи Алдеран повдигна една протрита завеса и се наведе, за да влезе в колибата. Лорн искаше да го последва, но се отказа. Докато се оглеждаше наоколо, забеляза трима мъже, които говореха тихо и крадешком поглеждаха към него. Разбра, че замислят нещо лошо и обсъждат всички „за“ и „против“. Лорн отметна наметалото си и показа сканда, като ги изгледа мрачно. Сякаш им казваше: „Рисковете и опасностите са за ваша сметка“.