А може би нямаше да ги има.
— На какво се надяваш? — попита Лорн.
Алдеран смутено вдигна рамене.
— Да постигнем разбирателство — каза той. — Да се спогодим.
— Не се заблуждавай. Единствената спогодба, която ще приеме, започва с теб — да се откажеш от трона. Готов ли си да го направиш?
— Трябва да има и друг начин, не…
— Не. Няма никакъв друг начин. И никога няма да има. Спомняш ли си какво ти казах, когато дойде при мен след погребението на нашия баща?
Алдеран кимна и извърна поглед встрани.
Помнеше, че онази вечер Лорн го бе предупредил какво ще стане, ако приеме завещанието и се възкачи на трона: „Ирдел ще се разбунтува и ще намери съюзници. Ще вдигне армия. Ще се бие с тебе. Няма да царуваш без война. Нито и ако не победиш…“
— Може би няма да се наложи да побеждавам — каза Върховният крал. — Ирдел не иска тази война не по-малко от мен.
— Той не иска война, но иска своя трон. Войната е само средство.
— Най-лошото от всички.
— Ти не му остави избор.
Очите на Алдеран запламтяха.
— Не забравяй с кого говориш, Лорн.
Лорн не трепна.
— Говоря с този, който прие да стане Върховен крал напълно съзнателно. Можеш да се откажеш от короната си, но не можеш да се откажеш от войната. Освен това…
Той не довърши.
— Какво има? — разтревожи се Алдеран.
— Не се обръщай.
Лорн бе видял тримата съмнителни мъже, които го наблюдаваха, докато чакаше Върховния крал. Бяха седнали на една маса и мълчаливо пиеха.
Лорн обясни каква беше работата.
— Мислиш ли, че са ни проследили? — попита Алдеран.
— Възможно е. Или просто са дошли да изпият по едно. По-добре да се махаме.
— Добре.
Станаха и си тръгнаха, взеха си конете и след като Лорн се увери, че никой не ги следи, се прибраха безпрепятствено. Не размениха и дума, докато прекосяваха заспалото поле, осветено от огньовете на постовете. Един патрул поиска да ги провери, но Лорн показа отличителните си знаци и ги пуснаха да продължат.
Палатката на командването на Черната гвардия беше осветена от слабия пламък на няколко малки свещи. Лорн реши да не пали други, свали плаща и меча си в полумрака, после наля вино в две чаши и подаде едната на Алдеран.
— Ами ако е капан? — каза той и седна.
Върховният крал остана прав.
— Помислих за това — отговори той.
— Не знаеш кой може да се е представил за Ирдел.
— Към първото съобщение имаше медальон — доказателство за добронамереност. Той е на Ирдел.
— Може да му е бил откраднат.
— Той не е ценен. Само двамата с Ирдел знаем какво му е специалното за нас. Спомен от детството.
— Да приемем. Ирдел лично ти предлага среща. Това обаче не пречи да е капан.
— Не е присъщо за Ирдел.
— И за тебе не е. И въпреки това ти за малко не направи така, че да го убият и Ирдел го знае.
Върховният крал се засегна — забележката на Лорн не толкова събуждаше угризенията му, колкото засягаше гордостта му.
— Аз обясних поведението си — процеди той.
— На мене.
— И на Ирдел също. В писмо. Казах му, че нямам нищо общо с този заговор, скроен от майка ми, който съм разкрил в последния момент и съм те натоварил да се намесиш.
Алдеран погледна Лорн предизвикателно, очаквайки да го упрекне за тази лъжа.
— И той ти повярва? — подигравателно рече Лорн.
Върховният крал не отговори.
Остави чашата си и вдигна качулката си, готов да се върне в замъка все така инкогнито.
— Срещата ще е утре вечер — заяви той.
— Къде?
— Ще разбереш, ако дойдеш с мене. Ще отида със или без тебе. Вече определих ескорта.
— Кой знае за тайната?
— Ирдел. Аз. А сега и ти.
— И вероятно няколко шпиони.
— Не. Бях предпазлив.
— Да се надяваме, че и Ирдел е бил предпазлив като тебе. Кралицата? Естеверис?
— Предпочетох да ги държа настрана от тази работа.
— Сигурно защото знаеш, че щяха да те разубедят да приемеш.
— Аз съм кралят. Не дължа обяснения на никого — раздразнено рече Алдеран. — Е, идваш ли, или не?
— Тази среща е чисто самоубийство.
— Чакам отговора ти.
Лорн въздъхна.
— Идвам — каза той със съжаление.
Нориж
Укрепеният град Нориж беше столица на Исрия.
Намираше се на един от ръкавите на Ваал, в един от меандрите, на юг от главното течение на реката. Принц Ирдел много умно се беше настанил там, заедно с градските съветници и населението, а армията му мирно се разполагаше в предградията.