Доколкото му бе известно, те за пръв път виждаха макета.
— Това е Дарлат, нали? — каза министърът, като посочи замъка с отрупания си с пръстени пръст. — На двайсет лангърски левги оттук, струва ми се.
— Двайсет и една — уточни Теожен. — Всичките ни войски ще бъдат там след три дни.
— А точно тук ще ни очакват Бунтовниците — каза Лорн и нареди нови фигурки.
— Да си пожелаем те да дойдат на срещата — иронично подхвърли кралицата. — За да има битка, са нужни две армии.
— Нямат друга възможност. Ако Ирдел не иска да бъде принуден да се откаже от Исрия, трябва да запази Дарлат. Впрочем по-голямата част от войската му вече се придвижва.
— На място ли се увери в това? — попита Върховният крал.
— Абсолютно съм сигурен.
— Моите шпиони също са категорични — намеси се Естеверис. — Всички вражески сили скоро ще бъдат съсредоточени в Дарлат.
Заинтригувана, кралицата се наведе над макета и го огледа с пламнал поглед, сякаш подозираше, че зад него има някаква скрита истина.
— Н… не разбирам — призна тя. — По какъв начин тази малка крепост може да реши съдбата на Исрия?
— Дарлат пази достъпа до Нориж — обясни Теожен.
— Столицата на Исрия?
— Да, госпожо. Загубата на Дарлат ги обрича да изгубят Нориж.
— Е и? Нориж е едно нищо и никакво градче. Представлява ли някакъв стратегически интерес, който ми убягва?
— Не — каза Лорн. — Никакъв.
Беше сложил и последните фигури. Изправи се и загледа произведението си, без да обръща ни най-малко внимание на кралицата, която обаче чакаше обясненията му.
Но Естеверис разбра.
— Договорът — каза той. — Договорът от Нориж!
Лорн го погледна и кимна.
Малката провинция Исрия открай време преживяваше от търговия. Притисната между владенията Лориан на север и Орвал на юг, тя често бе разпалвала ламтежите на могъщите си съседи, преди те да се присъединят към Върховното кралство — нещо, което тя самата не бе закъсняла също да направи. Но ревниво пазеща независимостта си, тя се радваше на особен статут във Върховното кралство. Начело на провинцията стоеше търговска гилдия: Исрийската лига, с която принц Ирдел беше сключил договор. Този договор, подписан в Нориж, признаваше Ирдел за покровител на Исрия против завоевателните амбиции на Върховния крал и осигуряваше на Бунтовниците подкрепата — финансова, наред с други — на провинцията.
— Ако Дарлат падне — разсъждаваше Естеверис на висок глас, — нашите войски тръгват към Нориж. Ирдел и войските му ще трябва да се изтеглят оттам и вместо да преживява обсада, градът по-скоро ще ни отвори вратите си.
— Възможностите му за защита са нищожни — каза Теожен. — Достатъчно е оръдието да гръмне и стените му ще паднат.
— А Лигата ще прекрати договора си с Ирдел под претекст, че той е трябвало да защити Исрия — добави Лорн, без да вдигне очи от макета.
— Тези търговци мислят само за собствените си интереси — продължи графът с лека презрителна нотка в гласа. И като се обърна към краля, продължи. — Бъдете уверен, че ще знаят къде да го намерят, когато застанете с войската си под стените на тяхната столица.
Върховният крал се усмихна доволно.
— Дарлат наистина е военна цел — заключи Естеверис с възхищение. — Но истинската цел е Нориж, а тя вече е политическа… Моите поздравления, рицарю. Много добре обмислено.
Лорн прие комплимента с разсеяно кимване на глава.
— Ето как смятам да разположа нашите войски — каза той, като се дръпна, за да позволи на Върховния крал да види по-добре макета и фигурките, както ги бе разположил. (Копиеносци, стрелци с лък, арбалетчици, тежка и лека кавалерия, пешаци и други — всички военни части, предвидени да участват в битката при Дарлат, бяха представени. Кралските бяха на изток. Бунтовническите — на запад, разположени около крепостта и по височините на хълмовете.) — Разбира се, не мога да гарантирам, че Ирдел ще разположи отрядите си точно по този начин. Но като имаме предвид силите му и особеностите на терена, това ни се струва най-вероятно — добави Лорн, като посочи към Теожен за потвърждение.
— Ще сме сигурни едва на сутринта — каза графът. — Когато слънцето изгрее над армията на Ирдел, преди битката.
Върховният крал с мъка се наведе напред.
— Колко хора?
— Десет-единайсет хиляди според нашите изчисления — отговори Лорн. — Ние — дванайсет хиляди с подкрепленията, които сега получихме.
— Повече от тях — отбеляза Алдеран. — Но на тяхна страна ще е предимството на терена.
— Така е. Те ще дойдат сутринта. Ние ще дойдем вечерта на същия ден. Битката ще бъде на следващия ден, което няма да им остави много време, за да укрепят позициите си. Освен това сме им подготвили и няколко изненади.