Върховният крал се изправи.
— Слушам.
Граф Д’Аргор изложи подробно бойния план. Беше участвал в неговото изготвяне и макар че си даваше сметка за рисковете, ценеше най-вече неговата безпогрешност и дързост. Като опитен стратег, той вярваше в победата и беше красноречив. Лорн знаеше, че думата на графа ще има по-голяма тежест от неговата.
— Добре — каза кралят, когато Теожен завърши изложението си. — Добре…
След думите му настъпи мълчание, което издаваше не толкова нерешителността, колкото умората му.
Седеше вече повече от час, което му костваше огромни усилия. Изтощението го завладяваше, а болките от изгарянията отново започваха да го измъчват. Имаше нужда от почивка.
От грижи.
От кеш.
И докато всички чакаха напрегнато отговора му, най-накрая той рече сред дълбоката тишина:
— Направете го. И ми донесете победата.
Лорн и Теожен отдадоха чест с наведена глава и дясна ръка, поставена на сърцето. И двамата имаха много работа и искаха да се оттеглят, когато Върховният крал задържа Лорн, който бе принуден да остави графа да си тръгне сам:
— Съберете генералите. Ще дойда при вас след малко.
Теожен се поколеба, на лицето му се изписа тревога.
Алдеран протегна здравата си ръка и помоли Лорн да му помогне да се изправи от своя трон. Това беше трудно и със сгърчено от болка лице кралят не можа да сдържи мъчителните си стонове. Придържан от Лорн, той посочи една ниска врата и тръгна натам, куцайки.
— До по-късно, майко — каза той. — Естеверис, елате с нас…
Кралицата замълча и остана сама, лицето ѝ беше непроницаемо.
Само клепачите ѝ трепнаха веднъж, когато вратата се затвори.
Лорн и Естеверис влязоха с Върховния крал в неговата стая, където — сред полумрака — чакаше Одрик. Бързо, но внимателно старият слуга помогна на Лорн да сложат краля да седне в леглото си, опрян на няколко възглавници.
— Да повикам ли лекарите ви, сир?
— След малко, Одрик. Сипи ми вино.
Одрик видя гарафата, която кралят сочеше с жаден поглед: тя беше пълна с рубиненочервено вино, в което се виеха златистите спирали на силен ликьор от кеш. Старецът със съжаление наля на господаря си. Съзнаваше, че само кешът може да успокои болките, от които страдаше Върховният крал, но знаеше също какво зло му бе причинила тази дрога и можеше отново да го направи, ако се поддадеше на властта ѝ.
Алдеран I трепереше прекалено силно, за да може да пие сам. Одрик трябваше да му подпре главата и внимателно да доближи чашата до устните му. Със затворени очи кралят отпи няколко бавни, търпеливи глътки. После се отпусна на възглавниците и без да мърда, изчака дрогата да подейства.
Накрая въздъхна доволно от облекчение, отвори отново очи и каза на Лорн:
— Преди малко Естеверис споделяше с мен някои от тревогите си.
Министърът притеснено стоеше настрани, като притискаше към гърдите си папката, съдържаща документите, които бе показвал на краля, когато Лорн бе пристигнал. Върховният крал му направи знак да се приближи.
— Естеверис, кажете на рицаря за какво става дума.
Министърът побърза да изпълни нареждането.
Той обясни, че майсторите криптографи бяха започнали да разчитат шифрованите документи, които Лорн и хората му бяха заловили преди няколко седмици в западна Исрия. Все още не всички бяха разшифровани, а сред онези, които бяха, имаше няколко, които продължаваха да пазят част от загадките си.
— Как така? — попита Лорн.
— Известна ни е мелодията, но невинаги разбираме песента — отговори Естеверис.
— Ще трябва да го кажете по-ясно…
— Повечето от документите, които взехте, се оказаха… решаващи. И подчертано осветляващи. Но с няколко дребни изключения авторите им — чиито самоличности още не сме установили — са много предпазливи хора. По най-деликатните теми не са се задоволили да използват само тайни кодове. Отделно от това се изразяват с намеци, с образи. Понякога дори със символи.
— Разбирам. Ако разшифровате „Да се срещнем на познатото ви място“, разбирате, че ще има среща, но не можете да се досетите къде. Нито кои ще се срещнат.
— Точно. Не бих могъл да го кажа по-добре.
Лорн успя да се сдържи: ласкателствата и лицемерните маниери на някогашния прелат го изкарваха извън кожата му.
— Добре, и какво? — настойчиво попита той, докато Алдеран пиеше — този път сам — втора чаша вино с кеш.