От сивото небе заваля ситен, студен дъжд.
Облечена в бяло и синьо, кралската армия напредваше равномерно, в ритъма на своите барабани. После, посред потъналите в мъгла поля, застанали на височината на полегат тревист склон, блестящ от утринната роса, барабаните изведнъж замлъкнаха и войската спря на място, само знамената плющяха на вятъра.
Изминаха няколко дълги минути, през които в трептящия въздух се чуваше само звънът на камбаните на Бунтовниците.
После кралските войски се втурнаха в атака с бойни викове.
Лорн поведе атаката на Ониксовата гвардия, която — развяла всичките си бойни знамена — сама съставляваше десния фланг на кралската армия. Ходом, тръс, бърз тръс. Сега конниците се спускаха по склона в галоп. Върху тях се изсипа облак стрели, после втори, трети, но те не намалиха темпото. Лорн гледаше право пред себе си, оглушал от гърма на копитата зад себе си, погледът му беше прикован в каретата на копиеносците и арбалетчиците, чакащи в мъглата. Една стрела отскочи от нараменника му. Друга одраска шията на коня му, който — с пяна на устата и разширени ноздри — нищо не усети. Дочуха се викове, някои паднаха, имаше ранени и мъртви.
Преди да стигнат края на склона, върху Черните гвардейци се изсипа още един облак стрели. Но те продължиха със същия устрем. Докато вражеските стрелци се целеха в кралската пехота, която едва напредваше в калта, те прескочиха един ров, после един зид и прекосявайки полето, разцепиха мъглата, която се отдръпваше пред техния капитан, както вълните се разбиват в носа на кораб. Когато пресякоха пътя, конниците излязоха от мъглата, но веднага потънаха обратно в нея до корема на конете, като се устремиха към едно каре точно срещу тях. Граф Д’Аргор яздеше от лявата страна на Лорн, а Нае Вард — от дясната му страна. Нямаше никакво съмнение, че ако все още бяха на седлата, то е защото Йерас и Логан ги следват плътно, а зад тях се носи бойният елит на Върховното кралство.
Арбалетчиците в карето бяха готови.
Застанали на едно коляно, те изстреляха стрелите си и отстъпиха, за да презаредят, а копиеносците веднага заеха местата им. Няколко стрели изсвистяха покрай Лорн и коня му. Той хвана юздите с една ръка, а с другата извади меча си и високо го размаха. Хората му го последваха. Стрелците имаха време да стрелят още веднъж, преди да изчезнат зад нова стена от дълги, наведени напред копия. Последният залп повали на земята хора и животни, но сякаш нищо не можеше да забави устрема на Ониксовата гвардия.
Копиеносците много добре знаеха кой е насреща им. Някои се разколебаха и в последния миг преди удара наведоха копия. Въздухът се изпълни с грохота на крясъци и цвилене, разсечени конски гърди, паднали тела, убити животни, разкъсани брони, щитове, смазани под копитата. Лорн удряше надясно и наляво, като продължаваше да напредва, кървавият му сканд описваше рубинени дъги над него. Боздуганът на Теожен разбиваше черепи. Мечът на Нае сечеше глави. След като копиеносците бяха победени, арбалетчиците извадиха късите си мечове, но съпротивата им беше слаба. Карето се разпадна. Ониксовите гвардейци го прегазиха, минаха от едно поле в друго и начело с Лорн — като острие на копие — се забиха във фланга на второ каре, заварено неподготвено. Стрелците не успяха да реагират. Копиеносците започнаха да се блъскат един в друг. Около конниците настана бъркотия от копия и крайници. Започна битка и сблъсъкът беше страшен. Конниците започнаха поголовна сеч, без да ги е грижа за бягащите.
За миг Лорн спря коня си. Теожен, Нае, Логан и Йерас, ранен в ръката, застанаха в кръг около него, а той се изправи на стремената и като вдигна забралото на шлема си, се опита да прецени положението. Позицията му не беше никак добра. Виждаше само част от бойното поле и завидя на Върховния крал, който — от своята командна кула — можеше да обхване всичко с поглед. Тъй като мъглата се беше вдигнала, Лорн успя да види, че кралската пехота навлизаше в полето и скоро щеше да влезе в досег с няколко карета, които с бавни маневри се придвижваха към нея. От укритията си отряди стрелци изстрелваха залп след залп там, където бяха сигурни, че няма да засегнат собствените си войски. До тях чакаха резерви от пехотинци и кавалерия.
— Какви са загубите? — обърна се Лорн към Теожен.
— Най-малко двайсет души.
— Двамата с Нае съберете отряда. Още не сме приключили.