— Лорн бяга от битката? — учуди се кралицата.
Тя не можеше да повярва.
— Не — каза Естеверис тихо. — Това не му подхожда.
Само кралицата го чу. Като грабна далекогледа на единия офицер, тя също затърси с поглед Ониксовата гвардия, но не можа да я види.
— Къде са? — попита тя, но не получи отговор.
— Сир — намеси се един от съветниците на Върховния крал. — Трябва да отзовем пехотата обратно. Ако нашите войски разберат, че Черните гвардейци са се изтеглили, ще започнат да бягат безразборно.
— Ако отзовем пехотата, това означава да приемем поражението — каза друг член на генералния щаб.
— За да се бием по-добре утре! — заяви уверено трети.
Върховният крал колебливо погледна към майка си.
— Трябва да спечелим тази битка — каза тя. — Без значение дали ще бъде утре, или вдругиден.
— Сир! — извика един от наблюдателите. — Черната гвардия!
Очаквайки да види Ониксовата гвардия да се появява откъм горичката, зад която се беше скрила, Върховният крал насочи далекогледа си в тази посока… но напразно.
— Къде? — раздразнено попита той. — Къде?
— На пътя — отвърна офицерът.
— Пътя? Но кой път?
— Пътя за Дарлат, сир!
Невярващ, Върховният крал насочи далекогледа към пътя, който се изкачваше отстрани на хълма към замъка Дарлат: Ониксовата гвардия летеше по него в галоп с Лорн начело, а след него препускаха неколцина знаменосци.
— Ама той какво прави? — прошепна кралицата.
Върховният крал обаче проумя плана на Лорн: тъй като не можеше да превземе с атака хълма, от който стреляха иредийските оръдия, той беше поел по лъкатушещия път, на върха на който се издигаше замъка, за да заобиколи укрепленията на Бунтовниците и да изненада артилерията им странично. Този път се пазеше от няколко малки отряда, но за това си имаше причина: да се мине оттам означаваше да се излезе открито на гол, стръмен терен, под обстрела на арбалетите и оръдията от замъка.
— Лорн иска да хване артилерията на Бунтовниците откъм тила — каза Върховният крал със смесица от изумление и възхищение в гласа.
— Няма да минат! — предрече един съветник. — Ще ги избият.
— Това е Ониксовата гвардия — каза Естеверис. — Ако има отряд, който може да извърши този подвиг, това е точно тя.
Този път Върховният крал го чу. Но не му обърна внимание.
Друг съветник каза:
— Сир, Черната гвардия върви към своята гибел. Ако не я спрете, я осъждате на смърт.
Върховният крал се сепна. В очите му се появи зъл пламък, който вещаеше ново, дръзко изкушение. Алдеран погледна към майка си и в погледа му се четеше: „Ами ако това е възможността?“
Естеверис го видя.
— Не можем да си позволим да изгубим Ониксовата гвардия — каза той. — Този отряд е твърде ценен. Освен това въздействието върху морала на нашата войска ще е пагубно. Сир, наистина ли искате да поемете риска да изгубите най-славната гвардия на Върховното кралство? И то в първата ви голяма битка?
Аргументът попадна точно на място, и не само що се отнася до Върховния крал. Кралицата погледна сина си и дискретно кимна: споделяше мнението на бившия си министър.
— Тръбете отбой за Черната гвардия — заповяда Върховният крал.
Ониксовата гвардия изкачваше в галоп пътя, който се виеше към замъка Дарлат. Водена от Лорн, тя вече бе превзела и преминала четири от петте барикади, издигнати пред нея, като убиваше или обръщаше в бягство войниците, които ги защитаваха, и всеки път плащаше все по-тежка дан.
Най-лошото обаче тепърва предстоеше.
И наистина Черните гвардейци отначало се бяха възползвали от ефекта на изненадата. Сега обаче зад вражеските линии свиреха тръби и срещу тях напредваха държаните в резерв подкрепления. По бойниците на крепостта се появиха арбалетчици, които вече вдигаха на рамо оръжията си. Заредени с картеч, оръдията на ъгловите кули бяха насочени към завоя, откъдето Лорн и хората му скоро трябваше да се покажат. Тогава щяха да излязат на участък от пътя, който минаваше между рова и зидовете, и щяха да са напълно открити…
Последната барикада беше направена по-добре и устоя повече от другите, но не можа да спре Ониксовата гвардия, която — още щом пристигна пред замъка — беше обсипана от огъня на оръдията. Все така начело, Лорн усети как десетки осколки прелетяха покрай него, някои дори го докоснаха, а в същото време един куршум поряза бедрото му, втори прониза шлема му, а трети рани коня му. Конят на Нае беше убит в бяг и като цвилеше силно, повлече ездачката си на земята. Други паднаха — мъртви или ранени. Коне рухваха и се прекатурваха. Ониксовата гвардия обаче не спря и докато препускаше бясно покрай крепостните стени, понесе и няколко залпа стрели, после подмина замъка и оттам пое през полята към позициите, на които бяха разположени иредийските оръдия.