Черните гвардейци обърнаха в бягство и последните конници. После трябваше да отблъснат и две нападения на пехотата. Биеха се за всяка педя земя, превърнаха хълма в укрепен лагер, не отстъпиха нищо и мобилизираха против себе си бойни части, които не помагаха — на полето — на основната част от армията в затруднение. За принц Ирдел се очертаваше жестока загуба, но обкръжената Ониксова гвардия губеше силите си. А ако тя паднеше, изходът на битката все още можеше да се промени.
Докато Бунтовниците се готвеха да атакуват хълма за трети път, Лорн разбра, че това нападение щеше да е последно, защото хората му — изтощени, повечето ранени, някои от които тежко — нямаше да устоят. Той самият чувстваше, че силите му са на изчерпване поради множеството рани и болките в мускулите.
Теожен дойде при него и каза:
— Няма да издържим — свали шлема си и прокара ръка по голата си глава, плувнала в пот. — Хората не могат повече. Или се изтегляме, или…
Не довърши.
Лорн наблюдаваше бойното поле в подножието на хълма и видя, че кралските войски надделяват, но победата още не бе спечелена. Погледна към командната кула в далечината и си помисли за Върховния крал.
— Не можем да оставим оръдията на Бунтовниците — каза той.
— Но да останем тук означава да загинем — възрази Теожен, без да трепне.
Смъртта не го плашеше. Той само изричаше една истина.
— Тогава атакуваме — заяви Лорн решително.
Обърна се към Логан, който не се отделяше от него и в сблъсъка неведнъж бе спасил живота му.
— Искам да събереш трийсет души и искам всички да са на коне — после се обърна към Йерас. — Вземи няколко души и събери всички снаряди с фитил, които можеш.
— Останаха само няколко здрави оръдия — напомни бившият разузнавач. — И дори да имаме време да ги заредим, да се справим с тези снаряди, без да разбираме от това…
— Ще минем без оръдията — накрая, като се обърна към Теожен д’Аргор — Графе, след мен.
И Лорн тръгна да даде последните си заповеди.
След като вражеските войски бяха отблъснати на два пъти, сега сто и двайсет войници, въоръжени с копия и мечове, се втурнаха в последен щурм срещу хълма, който ониксовите гвардейци защитаваха. Не се съмняваха в победата си и перспективата да победят знаменитата Черна гвардия ги въодушевяваше. Гвардията беше с отслабени сили и малко оставаше да се огъне при предишната атака. И тъй като само малко не бе достигнало, а Лорн и хората му не можеха да се надяват на никакво подкрепление, този път щеше да е победен.
Първите снаряди се спуснаха по склона, подскачайки, със запален фитил. Избухнаха, последваха ги други, които също на свой ред се взривиха — някои твърде рано, други прекалено късно, но всеки път създаваха паника, докато минаваха през редиците на щурмуващите. Фитилите бяха своенравни и само няколко снаряда избухнаха сред войниците, които се сблъскаха, за да ги избягнат. Въпреки това имаше ранени и убити, но най-вече много дим, шумотевица и объркване. Така че когато и последното гюле, напълнено с барут, избухна, пехотинците се измъкнаха безредно от един плътен, парещ облак…
… и се оказаха лице в лице с кавалерийска атака, която не бяха ни чули, ни видели да се задава.
Препускащи в галоп, Лорн и трийсетимата гвардейци, които го следваха, събориха на земята най-предните пехотинци и отблъснаха по-голямата част от отряда в подножието на хълма. Хората падаха, блъснати от гърдите на конете и покосени от удари на остриета, после настана жестоко стълкновение. Ониксовите гвардейци се биеха един против четирима. Водени от Лорн, който въртеше сканда си с едната ръка, а с другата развяваше бойно знаме, отначало те се възползваха от изненадата и суматохата, но скоро бяха обградени от всички страни. Продължаваха да удрят и да удрят, опиянени от изтощение и грохот, от насилие и кръв. За щастие, онези, които бяха останали на върха на хълма, се притекоха и се хвърлиха с викове в сблъсъка, а в същото време едно непредвидено подкрепление се носеше по пътя: Нае. След падането си пред Дарлат и въпреки, че трябваше да държи едната си ръка неподвижна, тя беше събрала Черните гвардейци, които бяха паднали при препускането и все още можеха да се бият.