Хванати като в менгеме, пехотинците се огънаха и побягнаха, изоставяйки оръжията и знамената си в отчаян опит да се спасят. Лорн се отказа да ги преследва, свали шлема си и тогава чу, че тръбите на Бунтовниците свиреха всеобщо отстъпление.
Малко след това тръбите на кралската армия обявиха победата.
От своята командна кула Върховният крал видя как неговите войски победиха. Гледаше невъзмутимо как неговата пехота разби и разпиля вражеската пехота. Видя как Ониксовата гвардия защитаваше с всички сили иредийските оръдия, които Бунтовниците напразно се опитваха да си върнат. Видя как врагът се оттегли, за да спаси онова, което все още можеше да бъде спасено. Накрая видя как неговата редовна кавалерия застигна и изби бягащите.
Но най-вече видя — през изкривяващото стъкло на далекогледа си — Лорн, който, яхнал коня си на върха на завладяния от него хълм, заобиколен от дим и разкъсани знамена, стоеше над бойното поле и — сам — победоносно се извисяваше.
Дарлат
След като принц Ирдел набързо изтегли останките от победената си войска, малобройният гарнизон на замъка Дарлат се оказа изоставен на неясната си съдба. Няколко изстрела с оръдие срещу главната кула бяха достатъчни да го убедят да се предаде и същата вечер Върховният крал завладя замъка и даде в него пиршество, за да отбележи победата си и да почете своите командващи.
Тази вечер в голямата зала на замъка факлите осветяваха не толкова самото помещение, колкото стените му и старите избелели стенни гоблени. Масата беше наредена по дължина, покрита с няколко покривки, които се застъпваха. Алдеран I седеше на единия ѝ край, с гръб към камината, където гореше силен огън, който заслепяваше присъстващите и топлеше повече от необходимото. Кралица Селиан седеше от дясната му страна, а Естеверис — от лявата. Следваха генералите и капитаните, един до друг, чак до Лорн, който седеше на другия край на масата — с лице към краля, но отдалечен от него колкото е възможно повече.
— Немилост? — прошепна Теожен д’Аргор, докато сядаше до Лорн.
— Не още. Порицание.
— Така де, какво ни беше прихванало да спечелим тази битка?
Лорн се усмихна леко.
Макар че празнуваха победа, вечерята протичаше в почти пълна тишина, сред която пращенето на огъня отекваше като детонации. Опитите за разговор бяха редки и замираха след няколко банални, неуверени реплики.
— Виното е добро.
— Много.
— Местно вино, струва ми се.
— Да, така е.
И отново настъпваше тишина, а прокашлянията издаваха нарастващото смущение. Присъстващите се споглеждаха скришом и притеснено се усмихваха. Но най-вече се страхуваха да привлекат погледа на краля, който не вдигаше очи от чинията си. Беше начумерен и непохватно се хранеше с лявата ръка. Дясната, облечена в ръкавица, лежеше на масата като безжизнен предмет.
— Истински късмет, че не чухте камбаната — каза изведнъж Върховният крал и сред мъчителната тишина прегракналият му глас прозвуча още по-силно.
Само кралицата седеше невъзмутимо, останалите престанаха да се хранят, леко разтревожени, макар да не разбираха за какво става въпрос.
Лорн обаче знаеше.
Той се изправи, бутна напред чинията си, погледна краля и зачака.
— Защото, ако бяхте чули камбаната, която ви призоваваше — продължи Алдеран, — щяхте да се върнете и да получите заповедите си, нали, рицарю? И следователно вие и вашата Ониксова гвардия нямаше да победите иредийските оръдия толкова дръзко — гласът му беше зловещ, почти заплашителен. — И може би победата щеше да ни се изплъзне — завърши той, след като замълча за миг.
Лорн не трепна.
От мястото, където стоеше, той не виждаше Върховния крал, а само един силует с корона, който се сливаше в мрака с облегалката на креслото си. Огънят зад него образуваше ореол, който изглеждаше яркочервен на фона на тъмнината.
— Да бъдем признателни на Дракона на съдбата — рече Лорн.
— На него или на калта в ушите ви — твоите и на хората ти! — пошегува се кралят.
Изведнъж се показа развеселен, сякаш мрачната му физиономия и мълчанието му бяха само комедия, подготовка за фарс. Тази промяна в тона смути присъстващите, включително и Естеверис. Но Лорн, който добре познаваше краля, реши да приеме играта му: