Извиках на войника, останал при вратата, да се качи горе и изхвърлихме всички столове и маси по стълбите. Карджан ме погледна с гримаса.
— Сър, можех да си остана с пиконосците в Ърей и нямаше да ми се случи това. Поне на мен.
— Голям гадняр си.
Отидох до Амиел и я прегърнах. Тя поне не се дръпна.
— Имаме ли шанс?
— Разбира се. Нищо никога не е сигурно.
Погледнах Маран, но погледът й бе все така хладен и пълен с омерзение. Все пак трябваше да опитам. Пристъпих към нея.
— Ако стане най-лошото, като врагове ли ще отидем на Колелото? — попитах тихо.
Тя понечи да ми се сопне, но спря и въздъхна.
— Не, Дамастес. Ти си моят съпруг. Ще умрем заедно — замълча, после се закашля. Димът ставаше все по-гъст. — Може би в следващия живот, когато се върнем… — не довърши. Изчаках, но тя само поклати глава и се загледа през прозореца.
Амиел намокри кърпи и ги вързахме през лицата си.
— Камъкът няма да пламне — казах приглушено. — А магията им едва ли е толкова добра, че да подпали и въздуха. Ще изчакаме, докато вратите изгорят и те се качат… и ще ги видим дали ще могат да влязат — не прозвуча много окуражително.
Изведнъж ми хрумна нещо.
— Кой може да плува?
Нямаше нужда от обяснения. Маран плуваше като змиорка, а войниците — още по-добре, това беше част от обучението им.
— Аз почти не мога — каза Амиел.
— Ще плувам с теб. Не се безпокой — увери я Маран.
— И аз ще съм с вас — заяви Свалбард. — Не се бойте.
— Бас държа, че няма да се удавя — каза слугинята. — По-добре е, отколкото да се опечем.
Слугата само кимна.
— Добре. Маран, иди в гардеробната. Потърси по-тъмни дрехи. Всеки трябва да е с панталони и нещо като риза. Без обувки. Скачаме, щом сме готови. Който смята, че може да носи оръжие, да вземе нож, но ако ви натежи, го хвърляте. Скачате със стъпалата напред и си държите ръцете над главата. Под кулата е дълбоко и не би трябвало да има нищо, в което да се ударим.
Преоблякохме се припряно. Мъчехме се да не мислим за височината и за ужасните неща, които можеше да ни чакат долу.
— Искам да се помоля — промълви Амиел. — Някой друг?
Всички искахме, освен слугинята и Карджан. Помолих се не само на своите богове, но и на Варум, бога на водата, с надеждата все някой да ме чуе.
Димът се сгъсти, из стаята засъскаха пламъци. Всички кашляхме. Надникнах надолу към реката и не забелязах хора по брега.
— Хайде.
Двамата войници скочиха първи, изплуваха на повърхността и продължиха към другия бряг, на по-малко от сто стъпки. Маран хвана Амиел за ръката и я поведе към прозореца.
— Готови? — целунах я по устните, после целунах Амиел.
— Хайде — отсече Маран и двете скочиха в тъмното. Чух кратък вик и примижах, но явно никой отвън не го чу. Следващата беше слугинята, после Карджан и Свалбард. Докато скачаха, чух крясъци, а ревът на пламъците се усили. Вратата бе паднала и нахлулият въздух усилваше огъня.
Преброих до три, достатъчно, за да изплуват настрана всички долу, и скочих. Пропадах около миг, после цопнах в студения мрак и заплувах с все сила. Пламъците на Иригон бяха превърнали гладката повърхност в тъмно огледало и виждах черни точици да се приближават към отсрещния бряг.
Бях стигнал някъде до средата на реката, когато от водата изплува тъмна фигура — вероятно един от войниците. Бяхме в безопасност… но надеждата ми бързо се изпари, щом чух викове. Двама души притичаха към брега, блесна острието на меч и посече излизащия от водата войник.
— Надолу! — извиках и видях как хората ми зацапаха, отдалечиха се от брега и се върнаха в бързата вода. По двата бряга светнаха факли. Мъчех се да остана ниско във водата, с ръце и крака под повърхността. Течението ме повлече надолу.
Не знам какво мислеха селяните, но факлите не тръгнаха надолу по течението, останаха си скупчени от двете страни на реката, смалени под огнения грохот на замъка. Над водата прелитаха стрели и копия, но цопваха в празното.
На около половин миля надолу, където имаше брод, реката се стесняваше. Излезехме ли на брега, можехме да тръгнем на изток, да се крием и някъде след четири дни щяхме да се измъкнем от земите на Аграмонте. Достатъчно разбирах от гори, за да се измъкна от всякакви преследвачи.