— Добре — каза Бакр. — Не сваляйте водача. Не убивайте и годиначетата. Удряте само по млади самци и женска без малки. По едно на човек.
Яхнахме отново. Извадих ловното си оръжие — бях го сглобил от вещи, взети назаем в лагера — оръжие, което според мен щеше да събуди интереса на негаретите.
— Давай! — изрева Бакр и препуснахме в галоп. Антилопите ни видяха и побягнаха в паника. Но точно в този момент чух яростен рев и два лъва се втурнаха надолу по склона на отсрещния хълм. Стадото антилопи свърна настрани и за миг ги забравих и изругах, че бях тръгнал без подходящо оръжие срещу хищници, способни да убият човек. Но лъвовете се стопиха и изчезнаха и разбрах, че са магия на Илей.
Смуших коня в още по-силен галоп, избрах си един самец с извити почти до гърба рога и забравих за другите. Тичаше силно, но конят ми беше още по-бърз. Изправих се на стремената и приготвих оръжието, което си бях направил. Бяха четири железни топки, всяка в конопена мрежичка, вързана за дълга кожена каишка. Стиснах едната топка, завъртях другите над главата си и ги хвърлих.
Като момче се бях учил да го правя седмици наред, след като баща ми беше разказал за хитрината, прилагана от племенните ловци на хайлу. Изглеждаше лесно, но съвсем не беше така — много пъти си бях ожулвал кокалчетата на пръстите, докарвал си бях цицини по главата и бях губил примки, докато сваля първата патица.
Топките се завъртяха във въздуха в краищата на каишките, изплющяха, увиха се около задните крака на животното и то падна на гръб. Дръпнах юздите на коня и скочих, с извадена кама в ръката.
Антилопата изрита и се вдигна на крака, но много късно — вече бях при нея. Замахна към мен с кривите си рога, но аз бързо й прерязах гърлото. Кръвта швирна, отскочих назад и след миг самецът беше мъртъв. Оставих кръвта му да изтече, отрязах половите жлези между краката му, изкормих го, като запазих черния дроб и сърцето му, и почистих коремната кухина с трева. Нарамих едрото туловище — мисля, че имаше стотина фунта — и тръгнах залитайки към коня.
Изтропаха копита и Бакр спря пред мен. Скочи от седлото, хвана предните крайници на убитото животно и ми помогна да го натоварим. Конят ми изцвили веднъж, но не възрази за тежкия товар.
— Ловуваш като истински дивак, нуманциецо — каза Бакр и долових в гласа му одобрение.
— Гладен съм — отвърнах.
— Като всички нас — рече той и посочи. Тук-там из равнината от конете бяха слезли ловци и почистваха жертвите си. Недалече имаше един каменист хълм и видях, че в подножието му хората ми са се улисали със същата работа.
— Никак не е зле, шъм Дамастес — каза Бакр. — Боговете май чуха шегата ми и направиха да се сбъдне. Май наистина има неща, които можем да научим от вас.
Пирът вечерта беше толкова паметен, че все още мога да изредя повечето блюда. Беше студено, но безоблачно. Няколко покривала на шатри бяха събрани и изпънати, за да образуват продълговат павилион. Откъм подветрената страна изкопаха яма за огнище и запалиха сухи дърва, които не пушеха, така че ни беше съвсем топло. От другата страна запалиха готварските огньове. Жените готвеха, мъжете поднасяха ястията, после жените седнаха с нас като с равни.
— Можеш да си благодарен за няколко неща — обяви Бакр в началото на пира. — Първо, за разлика от други майсирци, ние, негаретите, нямаме навик да вдигаме непрестанни тостове. Тъй че има някаква вероятност да преживеем до заранта без божиите тъпани да бият зад очите ни. Второ, жрецът ни умря миналата година и дългите молитви няма да пречат на лакомията ни. Чувстваме се като прокълнати — опита се да си придаде благочестива физиономия, но не успя. Забелязах, че тези, които се намръщиха на лекомислието му, не бяха много.
— Третото е, че всички тук сме загубеняци, до един — изчака да го погледна озадачено като добър шегаджия и продължи: — Отдавна не пием онова, което уж трябва да е любимото питие на негаретите: кобилешко мляко, ферментирало в конски търбух и смесено с прясна кръв — сбръчка лице и добави тихо: — Винаги съм се чудил дали всеки народ трябва да има блюдо, което никой не понася, само за да докаже колко е твърд. Все едно, мъжете и жените ми вече пият като цивилизовани хора.
Посочи една от масите, отрупана с кани. Имаше сладки вина и няколко вида бренди, но любимото питие се оказа ясу, правено от зърно, смесено с малц и дестилирано. Бистрата течност беше подправена с кора от лимон, копър и анасон. Бакр отново зяпна, щом заявих, че не пия, и каза, че не ставам за дипломат, но само толкова.