Пирът започна с тънки сухарчета, намазани с тънък слой хайвер. С тях поднесоха твърдо сварени яйца, лук, малки пикантни зеленчуци и лимонов сок. Второто блюдо беше черният дроб на антилопите, които бяхме убили следобеда, задушен с гъби, див лук и подправки. След него последваха диви патици, пълнени със запържен ориз. Главното ястие беше печена антилопа, намазана със сланина. С всичко това имаше пресни зеленчуци, гъби в извара и салата от пореч в сусамово масло.
За десерт ни гостиха с козе сирене, варени жълтъци, орехи, стафиди и пресни и захаросани плодове.
Можех да излъжа и да кажа, че съм се наситил добре. Истината беше, че се задръстих и трябваше да потърся бързо някоя дупка, за да не се пръсна. Бакр се оригна звучно, махна ми да наведа ухо и рече скръбно:
— Видя го тежкия, оскъден живот на прерийния номад, нали? Не ни ли съжаляваш за жалкото ни съществувание?
На следващата сутрин ни събудиха рано за пътуването до Осви. Негаретите се оказаха цивилизован народ — нямаше много приказки при буденето. Щом се измихме, ни предложиха сухар и силен чай, след което се заловиха за работа. Когато негаретите вдигат стан или го разтурват, работят всички — от джедаз до най-малкото дете. До час бяхме готови за път.
Видях колко много използват магията. Шатрите например всъщност бяха само парче плъст, няколко къса въже и дървени клинчета, големи колкото зъб, всичко това — омагьосано. Илей сновеше из тълпата. Щом смъкнеха някоя шатра, спираше, изричаше няколко думи и тежката купчина плъст изчезваше и някой прибираше парчетиите. Халати за спане, светилници, възглавници — всичко това се оказаха малки нещица, излезли сякаш от кутията с играчки на богаташко дете.
— Жалко, че никой не е измислил магия за пилета и добитък, че да не мъкнем тоя тежък обоз — измърмори Бакр до мен. Обърна се и се загледа към козела, подгонен от две момчета — гледка, която много бързо се смени с две момчета, подгонени от козел. — Да, козлите особено — и се почеса по бедрото, където сигурно някога го беше ръгнал някой козел.
Скоро от лагера не остана нищо освен огньовете за готвене и котлите и тиганите, със суетящите се край тях готвачи. Този път се нахранихме като хората: яйца със сос, който щеше да ги свари, ако не бяха много твърдо сварени, тъй че свари устата ми, прясно опечен ръжен хляб, сладки и още чай. Като свършихме с яденето, вдигнаха и кухните. Железните им котлета се оказаха миниатюрни, както и грамадните тигани за пържене. Илей ми обясни, че нямало нужда от магия, за да издържат на огъня, тъй че си ги купували от градовете, направени от магьосници, чиито заклинания радвали бога на огъня Шахрия.
И тръгнахме на път.
След два часа езда падна мъгла, но беше приятно да се язди през последните ниски хълмчета към равнините, проснали се отвъд хоризонта. Бакр се приближи до мен и попита:
— С колко души напуснахте Нуманция, ако не е тайна?
— С толкова, с колкото съм и сега.
— Добре. Повечето хора, които се опитват да прекосят планините, оставят кости по пътя си.
— Извадихме късмет.
— Късмет, да — каза разсеяно Бакр. — А попитах, защото не бях чувал за дипломат да пътува толкова леко. Обичат пикливия разкош, забелязал съм го от срещите си с кралски пратеници. Или в Нуманция е друго?
— Не бих казал. Политиците са едни и същи навсякъде, поне според мен.
Продължихме известно време мълчаливо един до друг. Най-сетне Бакр рече:
— И друго ме учудва. Ако беше майсирец с толкова висок ранг, всички в групата ти щяха да са офицери.
— Че кой ще сече дърва и ще готви вечерята тогава?
— Най-низшите пидна, разбира се — каза Бакр. — Майсирците не обичат да се мешат с низшите класи, калстори и девас, освен да им заповядат да тръгнат и да загинат храбро. Войниците не ги смятат за нещо по-горно от животните.
— Четох за това. И че ако един офицер не мисли така, значи не може да ръководи добре. Или не може изобщо да ръководи.
— Така е. Точно затова толкова много войници дезертират, за да станат негарети. Ние сме отдушникът на майсирците, както капакът на котела над огъня трябва да има клапан. Ако някой мъж или жена не понася господаря си, ами, вместо да го причаква с брадвата, бяга към границата. Ако се добере до нас — става негарет.