— Придружете тази жена до покоите на трибун а̀ Симабю и отнесете там и другите му подаръци.
Поседяхме още около час, може би два, разменяхме си баналности на тема мир и братство. Предполагам, че се държах до края, но умът ми витаеше. Очаквах с нетърпение вечерта най-сетне да свърши, най-малкото за да реша какво да правя с жената. Нищо не ми хрумваше.
Най-после Трембелие се прозя широко и подхвърли, че може би е време да се прибира.
— Допускам, че и вие желаете да… си разгледате подаръците — това предизвика смях, но не и моя. Усмихнах се принудено и станах. Един слуга дойде да ме придружи.
Жилището ми се оказа на три нива, на най-високия етаж на сградата, с източно изложение, така че изгряващото слънце да ги осветява, с Осви и реката долу. Всичко беше коприна и кожа, украсено доста женствено за вкуса ми.
Алегрия бе коленичила в средата на главната стая.
— Добър вечер, господарю — гласът й бе точно такъв, какъвто бях очаквал — мек, нежен и мъркащ: котенце, но с тигрова сила.
— Стани.
Тя се подчини и стана, с пълно изящество, без да докосва пода с длани.
— Първо, името ми е Дамастес. Няма да ме наричаш „господарю“.
— Както желаете, госпо… както желаете.
— Седни някъде — момичето покорно се сви на един кръгъл стол без облегалка. — Е, да започнем. Алегрия, приятно ми е да се запозная с теб.
— И на мен — промълви тя. Изгледа ме от глава до пети. — Мисля, че извадих голям късмет.
— Не бъди толкова сигурна — отвърнах, зачудих се защо гласът ми е толкова дрезгав и се постарах да му придам повече нежност. — Но защо го каза това?
— Простете ми, ако прозвучи нахално. Но тези, които моят владетел и господар крал Байран смята за достойни да получат в дар дарлиада, са обикновено, как да се изразя, не млади, а на години, съответстващи на положението им. За телесата да не говорим — добави с бърза усмивка.
— Благодаря за комплимента — казах аз. — Но трябва да знаеш, че съм женен.
Алегрия вдигна ръце.
— Това не е важно — разкопча първото копче на дрехата си и извади нещо, приличащо на малко плоско камъче. — Милорд, ще ми направите ли услуга?
— Стига да мога — отвърнах; изгарях от нетърпение да сменим темата.
— Поставете за миг това в устата си — поех таблетката от дланта й. Беше нашарена с малки символи. Изпълних молбата й и вкусих аромат, за който знаех, че е от тялото й, нейния мирис. — А сега ми го върнете.
Извадих го от устата си, но се поколебах.
— Магьосниците често се опитват да взимат слюнка, кръв… други вещества от тези, които искат да контролират. Има ли магия в това?
— Има. Но не засяга вас. Всяка дарлиада е длъжна да направи това, когато се срещне за първи път с господаря си.
— Казах вече, не съм ти господар! Моля те, не използвай повече тази дума. Но после какво става?
— На вас — нищо, както казах. Просто го поставям за миг в устата си. Тогава магията се изсипва и можете да си го върнете, ако поискате.
— Какво прави това хапче? Кажи ми!
— Обвързва ме към вас. Завинаги.
— Любовен еликсир?
— Един вид. Но много вещо сътворен. Аз… ще ви обичам, разбира се. Но няма да съм сляпа за недостатъците ви, тъй че няма да бленувам по вас и да ви досаждам с кучешка всеотдайност. Просто вашите дела, вашето щастие, вашите успехи да бъдат най-важното нещо за мен.
— И ако кажа, че е необходимо да умреш?
Тя сведе глава и кимна лекичко.
— Пълна, гадна, отвратителна глупост! — кипнах, скочих, отворих един от прозорците и хвърлих хапчето в нощта. — Майната й на тази тъпотия!
Алегрия заплака. Не знаех какво да направя. Седнах до нея и я прегърнах през раменете. Това не я утеши особено, затова останах да седя мълчаливо, докато не спря да хлипа. Извини се, отиде в банята и чух плисък на вода. Върна се и седна срещу мене.
— Нищо не разбирам. След всичко, което съм учила, това беше напълно непонятно за мен. Моля да ми простите.
— Няма нищо за прощаване.
— Жена ви сигурно е много щастлива, че си има толкова любящ съпруг.
Евтината, удобна лъжа, която бях изтърсил, изведнъж се върна, с горчилката в гърлото. Признах:
— Не. Жена ми наскоро ме остави и ще се разведе с мен. Ако не го е направила вече.
Тя ме погледна.
— О! И сега мразите жените?
— Не, разбира се. Просто… чувствам се мъртъв.