Алегрия първа отиде в банята, докато аз се мъчех да не заспя. Всеки мускул по тялото ми скимтеше от непрестанното трепане и бъхтене напоследък.
— Можеш да влизаш вече — каза тя и я послушах. Беше се изтегнала по гръб във ваната, затворила очи. Толкова бях уморен и пребит, че пет пари не давах дали ще реши да гледа. Смъкнах халата, напълних едно ведро, намерих сапуна и един грамаден сюнгер и започнах да се трия. Изкъпах се три пъти целият, преди най-после да усетя, че мръсотията от пътуването се е смъкнала и кожата ми е розова като на бебенце. Космато бебе. Взех бръснача и лъскавата стоманена плоча и се обръснах, удивително — без да разпоря скапаното си гърло.
Алегрия запляска весело във водата и си затананика. Тя, виж, беше будна и бодра. Идеше ми да я удавя. Помислих отново да си наметна халата, но реших, че е глупаво, отидох до ваната и се смъкнах вътре. Беше малко над телесната топлина, около три стъпки дълбоко. Потопих се, косата ми се понесе като водорасли около главата ми. Най-сетне се показах над водата да вдишам и се изпънах по гръб, отпуснал глава на ръба на кацата.
Водата беше необичайна — бълбукаше, галеше кожата ми, утешаваше я, но без обичайната миризма на горещите минерални извори. Алегрия лежеше срещу мен, мърдаше пръсти пред лицето си и надничаше зад тях към мен.
— Щастлив ли си, Дамастес?
За своя изненада си дадох сметка, че поне не съм нещастен. Тежката мъка, която ме беше налегнала, след като Маран ме остави, още я имаше, но някак много далечна, почти като спомен.
— Напълно.
— И аз.
Прозях се.
— Такива да си ги нямаме, сър. Ще останете буден за вечеря. Толкова плужеци, охлюви, червеи и зърно ядохме, че няма да храня патки, докато съм жива.
— Ами, да не се бавим много тогава — отвърнах й. — Иначе ще се удавя в супата.
Странно, докато го изговарях, усетих как умората ми се изцежда, сякаш банята притежаваше живителни сили.
— Разбира се, че няма — каза Алегрия. — Тези вани са опасни, казвали са ми.
— Как така? Много е гореща и ще те стопи ли?
— Не — отвърна тя и лицето й стана угрижено. — От дървото, от което са направени каците. Четох, че в пристанищата в тях се промъквали едни гадинки.
Повдигнах учудено вежда.
— Честна дума — продължи тя. — Малко са опасни, защото имат една щипка и много обичат да хапят.
— Ужасно ме притесни.
— Ухх. Току-що усетих едно — извика тя. — На дъното е и се движи към теб.
В този момент две щипки ме стиснаха за члена и открих силата на левитацията. Чак тогава разбрах, че „щипките“ са пръстите на краката й. Изправих се и водата потече по тялото ми.
— Мръсница! Кучка! Лъжкиня! — гневът ми сигурно щеше да е по-убедителен, ако членът ми не беше се вдигнал. — Казах ти да не правиш такива неща! — но пак не можах да придам достойнство на яда си.
— Ужасно съжалявам, Дамастес — каза Алегрия. — Особено при този шум на масата, която ни подреждат отвън. Ще вечеряме ли?
Ядохме прясно опечен топъл хляб, селско масло, чудесна салата с всевъзможни зеленчуци и скариди, за които Алегрия се кълнеше, че са дошли от ваните на хана и били точно като онази, дето ме ухапала, без щипката. Можехме да получим риба и месо, но и двамата умирахме за зеленчуци, затова си поискахме леко запържен горчив пъпеш с черен боб и гъби. Алегрия изпи две чаши вино; аз пих минерална вода. Повиках един слуга и го накарах да почисти остатъците от вечерята.
— А сега в леглото ли, милорд?
— А сега в леглото — отвърнах с прозявка.
— Всъщност — каза тя, след като се надигна и тръгна към спалнята, — много съм благодарна, че нещата между нас се уредиха така.
— О?
— Ако бяхме нещо друго, може би щяхме да се лишим от ценния сън, а той трябва да укрепи телата ни за утре.
— Говориш като майка ми.
— А на нея ли приличам?
И смъкна халата си. Успях да зърна за миг гъвкавото й голо тяло, докато се навеждаше да затвори клапана на газта, и потънахме в тъмнина, ако не се броеше тънкият сърп на луната между бягащите облаци.