— Ела в леглото — прошепна ми и чух скърцането на пружините.
Подчиних се. Беше огромно, меко, топло и чудесно, макар че в този момент ми беше малко трудно да мисля за легло и за сън. Алегрия беше легнала на една страна, с гръб към мен. Вдишах няколко пъти дълбоко, но и това не помогна.
— Почти съм заспала — каза тя, но не ми прозвуча много сънено. — Кажи ми нещо, Дамастес. Нуманцийците целуват ли?
— Разбира се, глупаче.
— Че защо да е глупаво? Никога не съм била целувана. От никого. Най-малкото от теб. Мислех си, че според вашия народ това е лошо или нещо такова.
— Алегрия, не се държиш добре.
— Нима? Какво му е лошото на една малка целувчица? В смисъл, само за да задоволя любопитството си, нали.
— Е, добре.
Тя се обърна по гръб и вдигна длани над главата си.
— Нуманцийците с отворена уста ли целуват, или със затворена?
— Този тук — със затворена, защото не иска да си търси белята — промърморих, надигнах се и я целунах леко. Устните й се раздвижиха под моите. Целунах ъгълчетата на устата й и тя леко се отвори. Но останах верен на себе си и я целунах по бузите, после, съвсем лекичко, по клепачите. Като че ли нямаше нищо нередно да погаля клепачите й с език, нали така.
— Нуманцийците са много нежни — промълви тя. — Направи ми го пак.
Направих го и този път устата ми леко се разтвори, й езикът й се плъзна вътре. Алегрия въздъхна и смъкна ръцете си около мен. Целувката продължи, вече не толкова нежна. Ръцете й галеха гърба ми. Стори ми се уместно да я погаля с език по шията и дъхът й се учести. Тя посегна и смъкна чаршафа. Гърдите й бяха срещу мен, зърната им се бяха втвърдили.
Целунах едното, после другото, подразних ги със зъби, после се върнах на устата й. Едната ми ръка беше около гърба й, придърпа я, а другата започна да я гали, надолу и надолу, малко над гладката извивка на задничето.
Тя вдигна единия си крак, обгърна ме с него и усетих влага и гъдела на къдрици по бедрото си.
И изведнъж тя извика, отдръпна се и скочи от леглото.
— Какво…
— Нещо ме ухапа! Охх! Мръсна гад… светни, бързо!
Опипах по нощната масичка, намерих огнивото и запалих газта.
Алегрия стоеше гола насред стаята и гледаше леглото с пребледняло лице.
— Няма да се върна в това… дръпнете завивките, милорд.
Послушах я и големият черен паяк заситни по чаршафа. Смазах го с ръка.
— Къде те ухапа?
— Тук. По рамото.
Имаше червено петно — и бързо се подуваше. Намерих връвта на звънеца и дръннах да повикам слуга. Дойде след няколко минути и го пратих да донесе оцет и сода за хляб. Щом пристигнаха, ги смесих и разтрих ухапаното място няколко пъти. През това време се появи ханджийката. Беше ужасена, че такова нещо може да се случи в хана й, особено на такъв знатен гост като мен, и настояваше да се извади и смени цялото легло. Искаше да се разпореди да опушат стаята — за да е сигурна, че паякът е умрял — и да ни премести в друга стая, въпреки че нямало да е най-хубавата като тази — и така нататък. Най-после успях да се отърва от нея и се заех отново с Алегрия. Някъде след половин час ми каза, че болката си е отишла.
— Но като стигнем в Джарра, искам да идеш при знахар. Ухапванията от паяк са опасни.
— Ще се оправя — каза тя и ме погледна кисело. — Но започвам да вярвам, че Айрису желае да остана девствена завинаги.
Усмихнах се вяло. Настроението ми за романтична, нежна страст си беше отишло. Вече исках… Вече не знаех какво искам. Алегрия отгатна вярно изражението ми.
— Хайде, Дамастес. Да спим. Наистина — угаси светлините и отново си легнахме.
— Лека нощ — каза тя. Гласът й беше глух, равнодушен.
— Имаш ли нещо против да те целуна за лека нощ?
След малко тя отвърна:
— Не — и в дъха й отново имаше живец.
Целунахме се и беше много нежно, много лекичко, без предишния зной. Тя се обърна и се прозях. Дъхът й затихна.
Усетих, че се унасям, но в този момент тя се притисна с топлото си задниче към корема ми. Намести краката си до моите и се сгушихме, главата й бе малко под и пред моята. Целунах я по ухото.
Гушнах гърдата й с дясната си ръка и тя измърка доволно. Изпълваше хубаво шепата ми.
След това сънят ме отнесе.
Не знам какво щеше да се случи, ако бяхме останали още ден-два в онзи хан… А може би знам.