— А ако просто ги отхвърля?
— Вие никога не сте диктували на императора как да управлява. С какво право тогава можем ние да се месим във вашите решения?
Кралят ме изгледа важно.
— Продължете.
— Нищо повече не може да се каже по този въпрос, поне от гледна точка на Нуманция — тонът ми беше хладен. — Ебисса е и си остава независимо кралство, с добре очертани граници, определени от взаимния договор между вашите две страни. Ако желаете да ги промените, това е въпрос между вас и Ебисса.
Патриархът се беше опулил.
— Посланик — обърнах се към Боконок, — ще благоволите ли да придружите патриарха извън тази зала, тъй като въпросите, които предстои да се обсъждат тук, не го засягат повече? — патриархът стана сам, разтреперан, и се изтътри от залата. За миг изпитах угризение, но се стегнах. Ебисса, непознатата джунгла или Нуманция? Тук нямаше дори намек за възможен избор.
Кралят дълго помълча, после отбеляза:
— Определено прочистихте малко въздуха.
— Бих искал през следващите дни и седмици да уредим много повече неща, по същия откровен начин — заявих аз. — На първо място стои въпросът с нашите общи граници. На второ — вечно безпокоящият ни проблем с Дивата страна на вашите граници и Пограничните земи на нашите. Преди известно време вие заявихте, че бихме могли да постигнем взаимно споразумение и възможно с общи усилия — да се справим с разбойниците по тези земи.
— Проблемът е сложен — въздъхна той.
— Така е. Но може би е сложен само защото сме позволили да е така. Ваше величество, аз съм живял в тези земи и сред тези хора. Не са подходящи поданици нито за Нуманция, нито, ако ми позволите смелостта, за Майсир. Предпочитат да си режат взаимно гърлата или да режат гръкляните и кесиите на всеки търговец и пътник, посмял да мине през владенията им — кралят кимна. — На трето място — един много стар проблем, но бих се осмелил и него да поставя на обсъждане. От столетия насам, още преди вашия баща, преди бащата на вашия баща, Майсир претендира за известна част от Ърей, който по принцип се смята за провинция на Нуманция. След като човек прецени, че Ърей е разделен от Майсир с кралство Кайт, да не говорим за най-непроходимата планина на света, тази претенция като че ли е оспорима от всички заинтересовани страни.
— Чувал съм, че Ърей е много красива земя — каза кралят.
— Красива е. Но каква е вероятността да я посетите за летния си отдих в близко бъдеще?
Кралят ме изгледа намръщено, след което под клюнестия му нос пробяга усмивка.
— Много добре. Склонен съм да призная, че едва ли ще тръгна на — колко — триста левги оттук, само за да завия след това през разбойническите капани, за да видя някаква си земя, колкото и красива да е. Бих казал, че въпросът с Ърей може да се реши — отиде до един от прозорците и се обърна. — Тази наша кратка среща беше много интересна. Започвам да добивам чувството, че ще обменим нещо повече от думи, посланик.
— На това се надявам и аз.
— Добро начало — каза замислено кралят. — Наистина добро начало. Бъдещето започва да се просветлява пред очите ми.
Сигналите поеха на север, по някакъв начин прекосиха Кайт за рекордно кратък срок, след това бяха препратени по хелиограф до Никиас. За шестнайсет дни получихме отговора. Императорът се съгласи, че Нуманция няма основания да подкрепя Ебисса, и документите по този въпрос бяха изпратени. Заяви също така, че Пограничните земи трябва да бъдат усмирени по всякакъв начин, който крал Байран сметне за подходящ.
Беше обявил два празнични дни в цяла Нуманция, през които щяха да се поднесат жертвоприношения и да се изрекат молитви за мир.
В знак на своята искреност също така се бе разпоредил персоналът на посолството да се върне в Джарра.
Най-хубавото беше накрая: частите в Ърей, усилени като за предстояща война, щяха да бъдат сведени до мирновременен състав. Всички новосформирани части щяха да бъдат демобилизирани в най-скоро време.
В съобщението, кодирано лично до мен, се казваше:
Ти го постигна, Дамастес, или поне така изглежда. Нуманция и лично аз ти дължим много. Мир сега, мир завинаги.
— Преди известно време стана един инцидент — започна много деликатно лигаба Сала. — Между наши войници, предполага се — в провинция Думят — беше помолил за лична среща и се бях учудил по какъв ли въпрос ще е. Вече знаех и реших да избера истината за главното си оръжие.