В очите й бликнаха сълзи.
Императорът наистина ме беше предал.
19.
Второто предателство
Тази нощ не спах. Алегрия поиска да седи с мен, но отказах.
— Сигурен ли си, че не мога да направя нещо… да ти е по-добре? Каквото мога?
Поклатих глава. Най-сетне се съмна. Тя влезе на пръсти в стаята, понечи да ми каже нещо и си излезе. Насила се окъпах, обръснах се и се преоблякох. От посолството пристигна куриер.
От Никиас беше дошъл сигнал. Императорът одобряваше плана ми и ми нареждаше да продължа. Писмото му беше пълно с похвали към мен, което ми заприлича на най-жестока подигравка.
Срещата с крал Байран премина много странно. Бяхме кралят, лигаба Сала, Боконок, аз и секретарят. Бях окачил картите си и говорех с лекота, все едно четях по книга. Но беше все едно, че стоя или по-скоро хвърча някъде над самия себе си и гледам безстрастно отгоре. Усмихвах се, давах преднина на остроумието си, но не изпитвах нищо.
Идеята ми, най-усърдно обмислена, се изразяваше в това да обединим Дивата страна и Пограничните земи в една административна зона. Тази зона трябваше да се управлява съвместно от Нуманция и Майсир. Щеше да се раздели на отделни подобласти в общо взето съгласуваните граници на разбойническите райони в зоната.
Първият етап трябваше да представлява пълно умиротворяване с военна сила. Щеше да се постигне с обединените сили на Майсир и Нуманция. Предлагах да се създаде нов корпус, с офицери и войници от двете страни. За две години тези части щяха да се попълнят и обучат съвместно и след това щяхме да можем да се придвижваме стъпка по стъпка през дивите райони. Да, щеше да е скъпо. Много скъпо. Но дали загубите щяха да са по-големи, отколкото от нападенията на разбойническите банди над търговските кервани? Първо щяха да се завладеят градовете. Ако те се управляваха умно и добре, с помощта на местни управители, където се окажеше възможно, околностите скоро щяха да видят предимствата на мира.
— И така вълците ще се превърнат в овци, а? — каза скептично Байран.
— Не. Първо ще ги превърнем в питомни вълци и ще ги пратим да подгонят по-дивите си събратя. След това ще ги превърнем в овчарски кучета, защото не вярвам, че тези планини изобщо някога ще станат мирни. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е тези овчарски псета с неохота да се подчиняват на своите пастири от Майсир и Нуманция.
— Виждам, че сте го проучили добре — каза Сала, загледан в картите.
— Не исках да изглеждам като пълен идиот, ако планът е съвсем невъзможен — отвърнах. — Сега е мъничко осъществим.
Кралят и лигаба Сала се усмихнаха.
— Освен това, ако в тези райони бъде наложен мир или някакво него бледо подобие, то Нуманция и Майсир няма да имат никакъв повод за война — каза кралят. — Нали, посланик?
— Стига и двете държави искрено да желаят мир. Но ако някой много държи на войната, всичко това ще иде нахалост. Когато човек иска да се сдърли с някого, може да си намери повод винаги, и в най-кротката кръчма.
— Еднакви по численост войски, еднакво управление? — попита кралят.
— Да, сър. С чести срещи между вас и императора или между емисарите ви. За да не възникнат никакви недоразумения.
— Интересно — каза Байран. — Значи, ако просто бяхте дошли при мен и ми кажехте, че ви е хрумнала тази идея, щях да се изсмея и да си помисля, че сте луд или празен мечтател, а никак не обичам компанията нито на едните, нито на другите. Но след като императорът ви е одобрил този план… хмм. Интересно. Или заслужава внимание, или имаме вече двама луди. Не знам, посланик а̀ Симабю. Сигурно бихме могли да изпратим два полка и да видим как ще се развият нещата. Да започнем с едната страна на границата, с една провинция.
— Предложението ви е великолепно, ваше величество — отвърнах припряно. Разбира се, предвиждах да започнем бавно, а не да скачаме навсякъде отведнъж, но една идея винаги се преглъща по-добре, когато човек си въобрази, че е негова.
— Добре. Нека да го опитаме. Лигаба, ще се включите ли в разработването на схемата с нуманцийците?