Выбрать главу

От едната страна имаше трапезария, с кухня до нея, и с килер, пълен с всевъзможни храни. Къщата се отопляваше с дърва и всяка спалня си имаше отделно огнище. На хълма над къщата имаше топъл извор и водата му беше вкарана във водопровод, а студената вода идваше от един поток.

През къщата растяха две дървета, по едно във всеки коридор. Смяташе се, че дърветата носят късмет и че били благословени при строежа. Беше изключително непретенциозно, изключително уютно — свят сам за себе си.

Точно както се надявах.

— Е? — попита Алегрия. Докато свърша с животните, тя беше запалила две лампи, намерила беше подпалки и ги беше запалила с топка смачкана хартия. Над пращящите пламъчета беше поставила на пирамида три малки цепеници и те вече пушеха, готови всеки момент да пламнат.

— Какво „е“?

— Не си ли изненадан, че една жена, при това дарлиада, може да запали огън тук, сред свеби, сред вълци и дракони?

— Ни най-малко. Вече ми каза, че дарлиадите могат всичко.

— Може да съм преувеличила. Хайде, Дамастес. Възхищавай ми се.

— Винаги ти се възхищавам.

— Нима?

Тя стана от бялата меча кожа до огнището. Беше съблякла тежките кожи и носеше меки широки панталони, с тънка роба отгоре, падаща на дипли и вързана отстрани с леопардова кожа. Завъртя се така, че светлината на огъня да очертае тялото й, и промълви отново:

— Нима?

Развърза каишката и горницата се смъкна. Тялото й беше стегнато, зърната на гърдите й — твърди.

Пристъпи към мен и посегнах да я взема в прегръдката си, но тя ме спря:

— Не бъди припрян. Няма защо да се бърза.

Отпуснах ръце и тя бавно разкопча тежкото ми кожено палто, развърза връзките на кожените ми гащи и ги пусна да се смъкнат около глезените ми. Изритах ботушите си и се измъкнах от гащите, само по препаска около слабините.

— Много си хубав — каза тя.

— Не колкото теб.

Тя се наведе и ме целуна по гърдите. Пръстите ми пробягаха по гладката й кожа.

— Искам да те целуна — промълви тя и устните й се отвориха. Езиците ни се сплетоха и ръцете ми я обгърнаха, придърпаха я към мен. Тя се отдръпна, беше се задъхала.

— Учили са ме… че първия път трябва да е бавно. Но се заклевам, не мога да издържа дълго.

— Аз също — отвърнах хрипливо и я вдигнах в прегръдката си. Коленете й се сгънаха, все едно че бе останала без сили, и я положих леко върху кожите.

— Искам да ме любиш сега, моля те, моля те — зашепна тя. — Всичките ми места те искат, Дамастес. Не спирай, докато не ги задоволиш.

Целунах малкото й пъпче, езикът ми пробяга по вдлъбнатината, а пръстите й зашариха по връзките на панталоните. Тя повдигна бедра, за да ги събуе, вдигна единия си крак и го остави да се смъкне настрани. Имаше само една малка туфичка къдрави косъмчета между бедрата и я целунах, преместих се между краката й и езикът ми заигра между тях, галейки малкото твърдо късче между устните.

Ръцете й шареха в косата ми, докато я любех с език; дъхът й се учести, заизлиза на хрипове. Тя изохка, изви се към мен, простена, но не спрях.

— Влез в мен, моля те, сега — простена тя и се подчиних, изправих се между краката й, затърках с главичката на члена си устните й, назад-напред, беше мокра от соковете си и от моята слюнка. Бавно, здраво натиснах срещу стената, съпротивата рухна и тя изплака. Повече не натисках, бавно и лекичко се движех напред-назад, малко по малко и тя се задвижи с мен и застена. Навлизах все по-дълбоко, краката й ме обгърнаха и тя се притисна в мен. Целунах я и езикът й ме затърси трескаво. Отдръпнах се, почти излязох от нея, после се забих дълбоко и тя отново изплака, този път от радост, повторих тласъка, платих за дългите месеци глупост и сдържаност… и се излях дълбоко в нея.

— Проклятие!

— Шшшт! — заповяда ми тихо тя и пръстите й тръгнаха надолу по бедрата ми, докоснаха топките ми и основата на члена — и изведнъж се втвърдих отново. Вече се движехме заедно, като първи любовници и в същото време — все едно че го бяхме правили многократно, партньори в дълго репетиран танц, и после тя извика силно, завъртя глава и мускулите й се стегнаха около мен, и свърших за втори път. Лицето и се беше сгърчило, очите й бяха затворени; галих дълго мокрото й тяло, докато ги отвори отново.