Когато присъстваше на дворцов съвет, се настаняваше в някой алков или ниша, закрита с тежки завеси. А когато призовеше някого, той винаги отиваше, въпреки че можеше изобщо да не се върне.
Азазът се оказа дребен мъж около четиридесетте, леко оплешивял и гладко обръснат. Чертите му бяха остри и ми напомни за друг мъж, вдъхващ страх — Кутулу, Змията, която никога не спи. Но докато очите на Кутулу регистрираха грижливо всичко, което виждат, очите на азаза бяха леденосини, почти безцветни остриета на могъщество и власт.
Може би с това описание създавам впечатлението, че пламъкът в тях беше като в очите на императора. Но очите на императора те привличаха, задържаха те и диктуваха покорство. Погледът на азаза по-скоро беше почти като на безумец. Нямаше нужда да ти заповядва, защото силата му беше толкова могъща, че можеше просто да те смаже, ако се изпречиш на пътя му… или ако решеше дори за миг, че би могъл да му се изпречиш.
Носеше панталони и риза от тежка тъмнокафява коприна. В едната си ръка държеше великолепно изваяна тояга от слонова кост и я опипваше, докато говореше.
Срещна ме в самото преддверие на замъка. Стените бяха от гол камък, без никаква украса освен едно черно знаме, окачено на една от тях, с червен, непознат за мен символ. Поклоних се и се представих. Без никакви учтивости той ми каза:
— Не ви обичам, Дамастес а̀ Симабю.
Тонът му беше небрежен, все едно говореше за времето.
Примигах, после се окопитих.
— Защо? Защото съм нуманциец ли?
— Вярно, не изпитвам особена обич към вашия народ, но неприязънта ми е от по-личен характер. Случайно да си спомняте за един човек, когото сигурно познавате под името Микаел?
Микаел Янтлус, върховният магьосник на Чардън Шир. Влязъл бях в замъка, в който се беше укрил, хвърлил бях заклинанието на ясновидеца Тенедос и бях избягал няколко мига преди огромният демон да изригне от земята и да унищожи замъка и укрилите се в него бегълци. Още една връзка с миналото.
— Разбира се.
— Двамата с Микаел бяхме приятели, поне дотолкова, доколкото един чародей си позволява да има приятели, като деца. Той реши, че може да научи повече, по-бързо, като тръгне да се скита и да събира знание. И наистина придоби голяма мощ, но вие с вашия император го запокитихте обратно на Колелото. Опитвал съм се да се домогна до неговия дух или поне да разбера къде се е преродил, но никой от демоните, които съм призовавал, не знае нищо за него. Може би все още е с боговете. Или може би е унищожен невъзвратимо. Тъй че нямам причини да ви обичам, нуманциецо.
Винаги съм смятал, че искреността заслужава искреност.
— Той помагаше на един бунтовник в чужда страна, срещу неговите законни владетели — отвърнах хладно. — Получи това, което заслужаваше, както и предателят, на когото служеше.
— Виждам, че вашата прямота, която забелязах още в първата ви среща с моя крал, се проявява във всичко — каза с мрачна усмивка азазът. И си спомних закритата със завеса ниша зад краля. — Колкото до Микаел, не мога да кажа, че съм съгласен, че е получил каквото е заслужил, но няма да споря с вас, че участта му е била несправедлива. Той винаги е бил по-амбициозен от мен. Между другото, ако беше останал жив, не се съмнявам, че щеше да отхвърли Чардън Шир и тогава щяхме да се окажем свидетели на двубой между чародеи, пред който боговете щяха да ахнат от удивление.
Не отговорих.
— Но това не стана. Тъй че на мен се пада да изпитам вашия велик ясновидец Тенедос — каза азазът. — Ако не за друго, то поне за да разбера дали вашият, император е успял да открадне силите на Микаел, когато умря. Аз лично и Бойните магове срещу Тенедос и неговото Братство.
— Не разбирам как може да се случи този двубой, след като между нашите кралства ще има мир — казах аз. — И този мир ще бъде вечен. Освен ако не възнамерявате да прекратите преговорите?
— Ни най-малко — отвърна азазът. — Моят крал наистина желае мир и аз му служа вярно. Както вече ви казах, не съм толкова амбициозен, колкото беше Микаел. Просто съм леко подозрителен към онези, които се домогват към звездите. Имам предвид самия вас и императора ви. При цялото ми уважение, но само допреди… колко, десет години? — той беше един изпаднал в немилост магьосник, пратен в изгнание, а вие бяхте най-младият кавалерийски легат в армията.