Прозорците на килиите бяха пълни от началото на барабанния тътен — всички очакваха да видят ужаса, който ще последва. Чух смътни викове от коридора извън килията ми. Някой нуманциец беше обречен. Вратата на двора се отвори широко и двама тъмничари извлякоха Боконок. Беше премалял от страх, едва можеше да говори. Видя палача и захлипа без думи, опита се да се отскубне, но пазачите го държаха здраво. Повлякоха го нагоре по стъпалата и го хвърлиха върху дръвника.
Палачът отвори сандъка и извади голяма, зловещо извита брадва. Бавно се заизкачва по стъпалата. Боконок захленчи за милост, но милост в този ден нямаше да има.
Един от тъмничарите го сграбчи за косата, дръпна силно и изпъна врата му върху дръвника. Брадвата се надигна и когато се спусна, Боконок изрева отчаяно. Острието не намери целта си и изтътна в черепа на жертвата с тъпия звук на разцепена диня. Тялото на посланика се разтърси, палачът измъкна брадвата и я стовари отново. Този път удари точно и премазаната глава на Боконок се изтъркули в локва кръв.
Нямаше съд, нито изречена присъда. Само смърт. Аз щях да съм следващият.
Но не бях. Следващият, по неясни за мен причини, се оказа капитан Ателни Ласта, моят адютант и командир на моите Червени пики. Умря като герой. Не както би умрял с „достойна смърт“ някой аристократ, изричайки благородни слова, които да ехтят през вековете, а като воин.
Отново двама тъмничари изнесоха дръвника. Отново палачът зачака пред ешафода. Вратата на нашето крило се отвори широко и Ласта излезе, с вързани отпред ръце, с двама пазачи от двете му страни. Но вървеше гордо, както подобава на храбър мъж.
Откъсна се от пазачите си и закрачи нагоре по стъпалата като човек, жаден да приеме съдбата си. Изрева: „Да живее императорът!“ и затворническите стени се разтърсиха от възгласите ни. Почервенелите от яд тъмничари затичаха по стъпалата, за да го притиснат на дръвника. Първият, вместо да се озове пред премаляла от страх жертва, беше посрещнат с удар с глава в корема и се просна върху дъските. Ласта коленичи, извади камата от колана му и я заби непохватно в гърлото му.
Един.
Вторият тъмничар скочи към Ласта и извади меча си. Но имаше пред себе си опитен войник: капитанът отскочи встрани, изрита го и го просна по очи на камъните. Тъмничарят не помръдна.
Двама.
Палачът изрева като бик и отвори черната кутия. Закрачи към стъпалата, стиснал тежката брадва, погледна нагоре и изпищя от ужас: Ласта беше прерязал въжетата си и го очакваше с камата. Брадвата издрънча на камъните и палачът заотстъпва, заскимтя от страх и замаха с ръце да прогони смъртта.
Никога не съм умеел да хвърлям добре нож, но Ласта често се забавляваше с други войници в мятане на всякакви оръжия с остри върхове от всякакво разстояние, за да се забият безпогрешно в набелязаната цел. Камата на тъмничаря се превъртя веднъж във въздуха и се заби до дръжката в корема на палача, точно под ребрата, където се отваряше червеното наметало. Мъжът зави от болка и я измъкна. Червата му, лъскави ръждивосиви въжета, се изсипаха на каменните плочи. Той се сгърчи и рухна в собствената си кръв и мръсотия и повече не мръдна.
Трима.
Ласта скочи от ешафода и награби брадвата на екзекутора. Другите двама пазачи вече бягаха към залостената врата. Той ги настигна. Те ревяха за помощ и дращеха по дървото, докато ги посичаше безмилостно отзад.
Четири. Пет.
Вратата се отвори рязко и други десетима тъмничари нахлуха в двора, с копия и мечове в ръце. Ласта избута едно от копията, посече в хълбока този, който го държеше, парира и още една глава се изтъркаля върху камъните.
Шест и седем.
Ревях от възторг и не усещах сълзите, бликнали от очите ми, когато Ласта свали осмата си жертва и извика, когато един от мечовете разпра бедрото му.
Деветият издъхна, когато още едно острие прониза Ласта в гърдите. Той се олюля, изтръгна меча от ръцете на нападателя си, намери сили да забие брадвата в лицето му и рухна на колене. Тъмничарите скочиха отгоре му и вече не виждахме нищо освен вдигащите се и падащи с ярост стоманени остриета.
Един офицер притича в двора, зарева за ред и хората му бавно се отдръпнаха от кървавата мешавица.
Тялото на Ласта се беше проснало върху деветата му жертва, а пръстите му се бяха впили в гърлото на десетата. Той успя да се отскубне и изпълзя назад. Шикао се беше появил в двора и крещеше като обезумял.