Сега в тила ни вместо с плашливо и покорно население беше пълно с „разбойници“, защото какво друго може да стане човек, след като му приберат добитъка и зърното, след като опразнят зимника му и твърде често, за мой срам — насилят жената му? Законите на Нуманция забраняваха такива варварства, но колко се прилагаха те, особено след като самата армия оцеляваше благодарение на организирания грабеж?
Тези престъпления водеха до създаване на групи за съпротива, подкрепени от частите на негаретите, които бяха твърде благоразумни, за да влизат в открити стълкновения с нашите войници. Вместо това извършваха малки жилещи набези и плячкосваха снабдителните ни кервани. Колкото до пленниците, ако някой се окажеше офицер или видимо богат, можеше да го разменят срещу откуп. Понякога. Но обикновеният войник беше обречен. Само малцина щастливци биваха продавани в робство.
Новите части, без опит в реални сражения, получаваха безбройни ужилвания и всеки път губеха бойци. Като кон, полудял от летните мухи, те удряха по пътя си където им падне и селяните, върху които изливаха яростта си, бързо ставаха разбойници.
Най-доброто решение, което намерих, бе да изпратя кавалерийски части — и по този начин наруших друга своя заповед: конниците да се държат на едно място, като цялостна сила — за да придружават новите войници и продоволствието от един пункт до друг, а всеки стационарен пункт да се подсили с пехотен гарнизон. Тези тилови сили изцедиха „моята“ армия. Но усиленият приток на продоволствие и свежи сили го компенсираха и бавно започнахме да укрепваме военната си мощ.
Направих лично рекогносцировка по отбранителните ни линии, за да намеря слабото място на противника. Императорът държеше на фронтално настъпление по целия фронт, но неуспехът щеше да е гарантиран, както при другите му атаки. Спорът ни стигна до викове и накрая, преминал границата на благоразумието, прословутият ми симабюйски нрав кипна и се сопнах:
— Какво искате, по дяволите? Цялата ви шибана армия с маршова стъпка да се върне на Колелото ли? Ако е така, намерете си друг проклет от боговете главен трибун — и излязох разгневен. Тенедос ме спря, преди да се метна на коня си, и ме придума да се върна.
Започна да се държи, все едно че не е нищо повече от обикновен магьосник, а аз — първият му съратник, като в старото време. Сипа си бренди, а на мен — чаша сок, чийто вкус не беше съвсем като от сушени плодове, киснати и варени в кладенчова вода, а после каза, затаил стоманата в гласа си под меко кадифе:
— Е, и къде да атакуваме тогава?
Загледах се в картата на Пенда и си спомних един хълм в майсирските позиции, укрепен само с припряно изкопани земни насипи. Зад този хълм можех да струпам колкото си искам хора, стига магията на императора да можеше да ги скрие от майсирските магьосници.
— Тук — и почуках с пръст по картата.
— „На вашите заповеди“, както казват майсирците.
Започна безкрайно планиране — винаги в тайна, от страх да не бъде разкрито било от шпиони, тъй като в Пенда все още имаше майсирци, било с чародейство. Императорът се закле, че с Братството са в състояние да осуетят такива опити, и добави, че ако се направи наистина ефективно заклинание, то ще е толкова скрито, че никой няма да може да го разбули.
След като съставихме плана, събрахме най-старшите командири на съвещание и те дадоха клетва да пазят пълна тайна. След това частите започнаха да сменят позициите си по фронтовата линия. Поех риска и върнах конните подразделения от тила в Пенда, та всеки боец и всеки кон да е в бойна готовност.
Планът ми беше прост. Първо, разузнавателно-диверсионните отряди пробиват през външния пост в майсирската отбрана. Разбиват я и завиват надясно, като опитват да разкъсат майсирския фронт. През този пробив смятах да изпратя половината от кавалерията си, или по-скоро кавалерията на Нилт Сафдур, която да завие наляво и след това назад и да удари майсирците в тил. През това време пехотата трябваше да е навлязла през пробива, да завие и да подсили частите на Първи гвардейски корпус. След това щяха да нахлуят основните сили на армията, с надеждата, че ще сринат цялата отбранителна линия на Майсир.