Императорът, както ми казаха, изпаднал в ярост и начаса изпратил куриер до Никиас. Кутулу вече бил предупреден да не се занимава с несъществуващи заговори и с разни бъбриви старци от миналото, а да се съсредоточи върху реалната заплаха — товиетите, и тъй като многократно не се бил подчинил на тази изрична заповед, сега бил освободен от задълженията си в Никиас. Било му заповядано да се изтегли в една от най-отдалечените провинции — може би в Чалт или в Бала Хисар, човекът ми не помнеше точно — изпаднал в немилост и в изгнание.
И тъй, докато най-добрите и верни хора на императора загиваха в Майсир, друг от най-добрите му слуги беше унищожен само защото изпълняваше дълга си. По този начин Кутулу може би беше спасил собствения си живот. Не знам със сигурност, защото не чух нищо повече за този човек.
Дори бойният дух на трибуните беше засегнат от ежедневното тътрене през необятните свеби. Изненадах се, когато чух Ерни, обикновено най-предпазливия от всички трибуни, да изразява възхищението си колко умело водят майсирците отстъплението си, почти все едно, че е планирана кампания. Императорът се разгневи и изръмжа, че ако Ерни бил толкова впечатлен от майсирците, можел да помисли дали да не мине на тяхна страна.
След което излезе бесен от командната шатра. Ерни погледна озадачено след него и промърмори:
— Мога само да се надявам, че и нашето отстъпление ще е също толкова добре организирано.
Кипналият Мирус льо Балафре чу коментара му, но вместо да избухне и да го обвини в пораженчество, направи кисела физиономия и си замълча.
Най-сетне оставихме зад гърба си омразните свеби и навлязохме в земеделски земи. Вече можехме да си намираме добитък за храна, крайпътни огради, които да къртим за лагерните огньове, къщи, в които да се подслоняваме. Но с повечето селяни, от които можехме да грабим, и групите за съпротива зад гърба ни ставаха повече, и жертвите, които давахме, се увеличаваха.
Спирахме, за да косим трева и да сушим сено, но една армия никога не може да се задържи дълго на едно място. За два дни привършвахме цялото продоволствие на две левги околовръст, тъй че винаги се оказвахме в центъра на опустошение и глад.
Внезапните дъждове ни мокреха непрестанно и се чудехме дали майсирските чародеи не са направили магия на времето и защо нашите не могат да намерят контразаклинания.
След това майсирците откриха ново оръжие: опустошаваха земята по пътя си. Изгаряше дори зелената трева, а това можеше да се направи само с магия.
Всяко село се оказваше подпалено или изгоряло до основи. И това се правеше не с магия, а от освирепелите, решени на всичко мъже и жени, които толкова обичаха родната си земя, че предпочитаха да я унищожат, вместо да я оставят в ръцете на други. Майсирците избиваха добитъка, който не можеха да отведат, разхвърляха труповете и ги мърсяха с изпражненията на животните. Затрупваха кладенците си, а малкото, които оставяха непокътнати, отравяха. Братството уж можеше да противодейства на повечето от тези отрови, но много не вярвахме на магиите им, така че пиехме от изворите и крайпътните локви.
Рано една вечер излязох от командната шатра на императора след съвещание. Беше светло като ден. Пред нас имаше кървавочервен облак, около който кипяха ярки пламъци. От двете ни страни изригваха стълбове светлина и се протягаха към небето, все едно че светлините бяха колони, крепящи небесния свод.
Войниците започнаха да се страхуват от майсирците. Никога не бяха сигурни дали врагът ще се бие, или ще побегне, дали ще се предаде и ще се закълне във вечна вярност, или ще среже с усмивка гърлото ти изотзад. Войниците трябва да уважават противниците си и да бъдат нащрек, иначе рискуват да бъдат унищожени заради самоувереността си. Но никога не трябва да се боят от тях.
Уважението към врага също се усилваше, защото майсирците можеха да продължават похода си ден след ден, без нищо повече от шепа зърно и глътка кална вода, и въпреки това да се бият. А когато се биеха, можеха да бъдат невероятно храбри. Разказваше се една истинска случка, за войника, който бил тежко ранен, когато постът му паднал под атаката на нашата конница. Лежал цели два дни в локвата кръв и се преструвал на умрял, без да мръдне, докато една тилова част не опънала шатрите си около него. Изклал петнайсет мъже и жени, преди да го посекат.