Разказваха се и невероятни, ужасни истории: жени от съпротивата, събудили похотта на наши войници, с остра стомана, скрита в телата им; селяни, които, след като наш войник им обърне гръб, се превръщали във вълци и диви бикове.
За отмъщение сеехме ужас сред майсирците по пътя си. Ужасът обаче не беше легенда, а съвсем истински.
Краят на земеделската земя бе очертан от река Анкър. Когато я бях прехвърлил, на запад от сегашния маршрут, беше широка и доста плитка, с много островчета. Тук се оказа достатъчно дълбока и дори имаше един малък пристан, Иртинг. Селището беше наполовина по-малко от Пенда и неопожарено. Тръгнах напред, решен да вляза в него с първите части. Изглеждаше опразнено, макар да виждах тук-там дим от комините. От императора дойде вестоносец да ни предупреди да сме много предпазливи, защото Тенедос надушвал заплаха.
Яздех с домин Биканер начело на Седемнадесети Ърейски пиконосци, подсилени от моите Червени пики. Поддържаха ни Дванадесети тежка кавалерия. Възнамерявах да ударя през града към реката, да завзема мостовете, подвижни дървени съоръжения, и след това да подсигуря отсрещния бряг.
Градчето беше тясно, с криви калдъръмени улици, с плътно прилепнали от двете им страни сгради и малки площадчета, идеални за засада — но не смятах да се оставя да ни хванат в капан. Навлязохме в тръс и се пръснахме в колони по лъкатушещите улици. В моята колона останаха Червените пики, домин Биканер с офицерската му група плюс Самбар с ескадрона на Тигъра от Седемнадесети.
Носех нагръдник с броня на дясната ръка, шлем без забрало, малък кръгъл щит на левия си подлакътник, камата, която Йонджи ми беше дал преди много време и която много пъти беше спасявала живота ми, двуръчен прав меч и тежки кожени ботуши с метални предпазители за коленете. Нямах отличителен знак — исках да е от Алегрия, а от нея имах само спомена.
Тъкмо се канехме да прекосим един празен площад, когато от улицата изригна дим, все едно че каменните плочи лежаха върху огън. Завикаха мъже, зацвилиха коне, никой не можеше да види боеца до себе си, след това димът изчезна. Отсрещната страна на площада беше преградена от дебела дървена стена, а покривите бяха кипнали от мъже и жени. Някои имаха лъкове и копия, други хвърляха камъни. Бяхме заклещени така сигурно, както товиетите бяха заклещили и унищожили цял ескадрон Златни шлемове по време на бунта в Никиас.
Дръпнах късия лък, вързан за седлото ми, и припряно извадих стрела от колчана зад левия ми крак. Една стрела профуча покрай мен. Засякох мигновено стрелеца на покрива и стрелата ми го улучи в гърдите. Стрели и копия трещяха по камъните или улучваха плът, крещяха мъже и цвилеха коне. Свалих още един майсирец от покрива, после с трясък се разтвориха врати и от тях изскочиха мъже, въоръжени с ножове и куки — онези с куките закачаха конниците и ги смъкваха от седлата, а онези с ножовете ги довършваха.
Пъхнах лъка в калъфа на седлото и извадих меча. Разсякох дългата дръжка на протегнатата към мен кука, а с обратния удар разцепих черепа на този, който я държеше. Един с нож се опита да разпори корема на Бригсток; сритах го в лицето и жребецът ми го стъпка. Някой извика: „Трибуне!“, сниших се, без да мисля, и стрелата изсъска над главата ми. След секунда друга стрела се удари в нечия броня, отскочи и се заби цели два пръста в ръката ми. Почти не усетих болката; сграбчих я и я изтръгнах, без да обръщам внимание на кръвта.
Още и още майсирци се изсипваха на площада и се зачудих откъде извират, по дяволите. После, съвсем случайно, забелязах нещо. Едно погрешно хвърлено копие полетя към барикадата. Но вместо да се забие в дървото, мина през него. Изревах:
— Атака по барикадата!
Командата беше нелепа, но пиконосците, обучени да изпълняват всяка моя заповед, сръгаха конете си напред.
Бях готов да скоча от Бригсток и да атакувам спешен явно вдигнатата с магия преграда, защото никой кон нямаше да скочи срещу нея, но не се наложи. Като дим, здравата дървена порта потръпна и изчезна — и пътят ни беше открит. Излязохме от площада в галоп и забелязах на покрива някакъв мъж, който махаше с ръце и редеше заклинания. Посегнах за лъка си, но Кърти беше по-бърз и мерникът му — по-точен: дългата стрела се заби в ребрата на майсирския чародей. Той изрева от болка и посегна с ръка към нея, но издъхна, преди пръстите му да докоснат гъшите пера.