Излязохме на друг, по-голям площад, и извиках на Биканер да спре атаката.
— Към покривите! — изревах. — Избивай всички, които не са наши.
Рухнаха врати и стрелците се спуснаха нагоре по стълбищата към плоските покриви. От високо беше по-лесно да се видят враговете ни, полетяха стрели и западаха защитници — и магове между тях.
Върнахме се по пътя, по който бяхме дошли, завземахме града сграда след сграда. Не бяхме пехота, но наглото ми желание пръв да превзема това пикливо градче ни принуди да станем. Гвардията и други пехотни части ни намериха и битката стана по-лека. Но все пак беше къща по къща, улица след улица. Не беше толкова зловещо, колкото превземането на други градове, но все пак беше лошо.
До вечерта Иртинг беше наш, но битката струваше на Седемнадесети близо двеста убити, почти половината от удвоената му вече сила. Сред тях беше и Манич, още един от храбреците, преминали с мен през планините към Джарра. Това ме опари по-жестоко от прозиналата ме стрела.
Не се задържахме в Иртинг — слава на боговете, защото веднага щом последните армейски части се прехвърлиха през Анкър, се надигна буря. Кипналите от вятъра вълни пометоха мостовете и реката се вдигна, сякаш натежала от пролетното топене. Ако бяха натоварени с нашите воини, мостовете като нищо щяха да се откъснат от бреговете и загубите щяха да са ужасни. Майсирската магия беше могъща, но този път закъсня.
Спряхме от другата страна на Анкър, на една огромна ливада, за да си поемем дъх и да се престроим, защото ни очакваха ужасните блата на Киот. Тъкмо привършвах жертвоприношението си в чест на Манич, с молитва към Сайонджи да го дари с хубав нов живот, защото беше добър воин, когато Йонджи дойде при мен с едно предложение.
Изругах, че не се бях сетил досега, и му казах, че трябва веднага да го представим на императора. Йонджи не беше подготвил реч — беше воин, а не дипломат. Нито беше теоретик като Мерша Петри. Но когато заговори, го обзе въодушевление. Толкова се възбуди, че без разрешение си взе чаша от една маса, наля си бренди от гарафата на самия император, гаврътна го и напълни чашата отново.
Императорът трябваше да обяви свобода на всички майсирци. Да освободи селяка от крепостничеството към неговия господар, да освободи аристократа от трупаните с поколения дългове към неговия крал. Да им даде правото да станат нуманцийци, да притежават земята си, да я напуснат и да се преселят в градовете, ако пожелаят. Да им позволи да се занимават с какъвто занаят пожелаят. Да обяви, че жените не са длъжни да остават в брак, ако не го искат. Да провъзгласи, че никой няма никаква привилегия освен дадената му от новия му владетел, императора Лайш Тенедос.
— Това ще ги привлече — разпалено заяви Йонджи. — След това ще им позволи да влязат в армията. Дори да бъдат мобилизирани, по дяволите. Байран го прави, така че са свикнали и няма да възразят много. Това ще ни отърве от проклетите от боговете разбойници, които ни ръфат гъзовете, и ще укрепи силите ни. Ще можем да подгоним групите за съпротива със собствените им земляци, които знаят скривалищата им по-добре от нас.
— Мога да гарантирам, че майсирците ще се бият добре за нас, защото вече съм си имал работа с тях покрай моите разузнавачи, използвал съм ги за ловци и какво ли не, и ми допадат напълно, стига да не забравя човек, че са малко подли, и да не им позволява да плетат интриги — заключи той. — Струва ми се, че от тая работа ще спечелят всички — освен майсирците де.
Лицето му засия; очакваше да го похвалят. Тенедос обаче само го изгледа безизразно, след това се обърна към мен.
— След като вече си чул това предложение, явно го одобряваш.
— Разбира се, ваше величество. Йонджи обаче не спомена още едно предимство. Ако обявите свобода за селячеството, армията им ще се стопи. Завземем ли Джарра, това ще означава, че Майсир ще е наш завинаги. Ще имат сериозна причина да ви останат верни. Майсир няма да е вечно бунтуваща се провинция като Кальо.
— Разбирам — императорът стана. — Вие двамата съвсем ли сте се побъркали?
— Моля, ваше величество?
— Казах го съвсем ясно. Не разбирате ли какво ще стане, ако съм такъв идиот, че да направя каквото ме съветвате? В цял Майсир моментално ще настъпи хаос. Никакви закони, никакви управници, никой, който да се подчинява.
— Чудесно — засия Йонджи. — Това ще осигури на армията и на краля им сериозен повод за грижи и няма да им е до нас.