Налице също така беше и гневът, дълго стаяван и кипящ, затова, че майсирците така и не оставаха на място да се бият като мъже, а продължаваха с нескончаемите си удари в гръб. Сега бяха пред нас, на открито, и бяхме зажаднели за кръв.
Колоната се обърна към левия си фланг и се разгъна във фронт. На тиловите и други „меки“ армейски части бе заповядано бързо да се изтеглят вдясно. Няма да твърдя, че всичко това стана гладко или дори че стана във всички части на колоната. Но се намериха достатъчно войници, които да смъкнат походните си торби и да приготвят мечовете, и достатъчно стрелци, които да измъкнат стрели от колчаните си и да ги метнат към врага, за да спрат първата майсирска вълна.
Докато втората успее да атакува през разколебаната първа, други войници измъкнаха коловете, возени под дъната на фургоните ни за лагерни ограждения, и ги забиха в меката пръст, с острите краища, насочени под ъгъл срещу врага. Тогава втората вълна връхлетя срещу редиците ни.
Бях далече напред с Дванадесети тежка кавалерия, императорската каляска бе малко зад мен, когато вестоносецът препусна в галоп — макар да се бях досетил вече от глъчката какво става.
Офицери ревяха заповеди, а войниците хвърляха походни одеяла и торби от конете и грабваха пики, саби и мечове.
Смъкнах се от кобилата, която яздех, и се метнах на вече оседлания Бригсток. Сритах го в галоп, назад към императорската колона. Тенедос беше разгънал фургоните си в кръг, телохранителите му бяха слезли от конете и се бяха разположили в пръстен около позицията. Императорът отпращаше насам-натам облечени в дълги халати магове от Братството и из района припряно притичваха старши офицери и послушници на чародеите. Един послушник разпръсваше цветна прах върху мократа трева в странни фигури, защото нямаше друг начин да се надраскат по ливадата, горяха запалени мангали. Магьосници смесваха сухи билки и ги хвърляха в мангалите, сваляха вързопи и ровеха в тях.
— Дамастес, поеми командването на кавалерията — заповяда императорът. Гласът му беше съвсем спокоен. — Изведи ги и се опитай да удариш тези кучи синове във фланг. Аз ще ги попритесня малко. Вече изпратих подкрепления назад по колоната, до позицията на Льо Балафре и Петри.
Отдадох чест и подкарах Бригсток обратно към Дванадесети. Вестоносците и Червените пики ме очакваха в готовност. Бързо разпратих заповеди до домините, командващи прикриващите сили на доскорошния армейски фронт: да тръгнем надясно, след това да завием обратно към мястото на битката. След като обърнем, развръщаме се в редица и ги почваме. Тръгнахме ходом.
Усетих някакво потръпване, някакво пълзене, тръпка по мускулите и по нервите ми. Наоколо се вихреше магия. Императорът беше хвърлил заклинанието си. Намирах се в окрайнините на леса и видях как дървета и диви лози се огъват и навеждат, и усетих злост, докато магията не ни „разпозна“ като свои. Беше същото заклинание, което Тенедос бе хвърлил срещу армията на Чардън Шир в леса край село Дабормида. Тогава бях благодарил на Танис, че не станах свидетел на такова зло. Но сега щях да стана. Дърветата щяха да тръгнат като живи и да се вкопчат в своите врагове. Клони щяха да душат, дървета щяха да падат и да премазват, корени да се вдигат от земята, да късат и дерат. Мъже щяха да полудяват от ужас, да виждат пред себе си невъзможни неща и да бягат с писъци, за да бъдат премазани от други ужасии или посечени от настъпващите войници.
Дърветата се движеха, оживяваха, все едно че ги огъваше бурен вятър, но никакъв вятър нямаше и дъждът валеше право от небето. Мъжете се заобръщаха, гледаха ме с пребледнели лица, уплашени. Престорих се, че се смея, извиках нещо за магията на императора, ударила здраво врага, и им вдъхнах кураж. После усещането за пълзене по кожата ми изчезна и всичко отново стана нормално. Не разбрах какво става, но логиката ми подсказа, че майсирските чародеи са разбили заклинанието на Тенедос.
Сега беше техен ред, освен ако императорът не успееше бързо да укрепи силата си. Не се оказа достатъчно бърз и през дъжда засвяткаха червени искри. Все едно че ни нападаха огнени мухи или онези малки червени птици в джунглите на Симабю във Времето на птиците. Налетяха като късчета нажежен пламък от самите недра на селението на Шахрия, неугасими от дъжда, и започнаха да се приближават. Впиваха се в нас, лумваха — и започнаха писъците.