След десет минути препуснахме бързо през пустите улици на Джарра към предградията, след това продължихме през околностите. Беше късно, нощният мрак се сгъстяваше и дъждът се усили.
Напред имаше малко селце. Свалбард ме настигна и каза:
— Да ме прощавате, сър. Но може ли да ви погледна в очите за малко? — бях изненадан, още повече че думите идваха от устата на толкова мълчалив войник като Свалбард, но се подчиних.
— Добре — измърмори той. — Мисля, че не сте омагьосан. Макар че проклет да съм, ако знам как го разбрах…
И подкара коня си назад към колоната. Тревогите ми се изпариха, мрачното ми настроение се оправи и се изсмях гръмко. Не се съмнявам, че това още повече притесни Червените пики.
Селцето се оказа не само изоставено, но също така плячкосано и изгорено до основи. Продължихме навътре през пуста земя, после завихме и хълмът с мрачния замък на дарлиадите се издигна пред нас.
Зърнах движение в подножието на замъка и продължихме в тръс нагоре по лъкатушещия път, с готови оръжия. На един хвърлей зад портата имаше шестнайсет мъже, облечени в какво ли не, от дрипави нуманцийски униформи до пъстрите кожи на дървари и една-две майсирски куртки. Стрелците ми изпънаха лъковете, но един от мъжете затича напред и замаха бясно с ръце:
— Почакайте! Не стреляйте! Свои сме. Хората на Йонджи.
И направи някакъв непохватен жест: сигурен съм, че го смяташе за много войнишки поздрав.
— Старши съгледвач Ландбей, трета стотня, разузнавачите на Йонджи.
— Какво по дяволите търсите тук, толкова далече от армията?
Ландбей изглеждаше ужасно притеснен.
— Ъъъ… ми ние, таквоз, рекохме да видим… какво става… тъдява с нещата…
Един от моите се изсмя.
— Плячкосвали сте, искаш да кажеш?
— Съвсем не, сър — Ландбей зарови в торбата си с физиономии, не можа да намери оная с оскърбената невинност и се спря на въртенето на очи, от което по-скоро заприлича на селски идиот. — Такова нещо не бихме си го и помислили, сър. Наказанието е бесилка, нали?
Тук вече се изсмяха още хора.
— Това го оставете, старши съгледвач. Но да знаете от мен, че сте говнян лъжец. Сега ми кажете какво търсите тук? И пробвайте с истината. Няма да ви отрови.
Ландбей си пое дълбоко дъх, изгледа ме, явно си спомни, че съм обесил доста нуманцийски войници за военни престъпления, и реши да направи както го посъветвах.
— Страх ни беше да останем в града, сър. Не знаехме що за магия може да ни очаква. Рекохме да намерим нещо извън Джарра, пък после да се върнем при войската.
Хората му бавно се приближиха, явно облекчени, че не се каня да ги беся поне в близките няколко минути.
— Рекохме, че може да намерим нещо ей в онова село — плахо се намеси един. — Но вече беше преровено и запалено. Огледахме го тоя замък. Вътре май има какво да се прибере. Но е защитен.
— Айрису да ни вземе дано! — едва не извиках и бързо се огледах за укритие, щом видях по бойниците редицата навъсени мъже с високи шлемове. Стъписан бях от невероятното безгрижие — моето и на хората ми. Пиконосците ми се пръснаха за прикритие и трескаво заопъваха лъковете.
— Не бойте се, сър. Те не нападат. Сигурно са недостатъчно за отбрана и само чакат да видят какво ще направим ние, нали?
Загледах се нагоре и забелязах, че нещо не е като хората. Едно лице, после друго — докоснаха някаква струна в ума ми. Зарових в паметта си, после чух скърцане на зъбчати колела и портите бавно се отвориха. От тях излезе слаба човешка фигура, облечена в тежко войнишко палто.
Жена. Тръгна към нас и я познах, и след миг бях скочил от седлото, и двамата тичахме един към друг, и сълзите бликаха от очите ми, и изобщо не ме беше срам. Стиснах Алегрия в прегръдката си и я задържах неописуемо дълго. Предполагам, че се целунахме, не помня, защото сърцето ми беше толкова пълно, толкова пълно е и сега при спомена.
— Как… — едва успях да изрека.
Алегрия също плачеше. Усмихна се едва-едва.
— Просто знаех, че ще дойдеш.
Притиснах я отново до себе си и умът ми зареди благодарности към Айрису, Айса, Вачан, Танис и дори към Сайонджи — богове, които познавах, и богове, които не познавах — за този дар.
— Ще благоволиш ли да влезеш с хората си в замъка ми? — каза Алегрия.