Сега си мисля колко куха е била тази клетва, колко безполезна, защото можех да им дам само болка, смърт и запустял гроб далече от отечеството им.
Още едно късче разум ми напомни, че само след няколко часа императорът щеше да влезе в Джарра и че ако на триумфалното шествие не присъства първият му трибун, ще има приказки. Събудих Алегрия и се облякохме. Тя вече беше приготвила някои свои неща. Усмихна се свенливо и ми показа вълшебното котенце, което й бях подарил толкова отдавна.
После, с Алегрия зад мен, препуснахме назад към Джарра в пълен галоп.
Влизането на Великата армия на Нуманция в Джарра се оказа по-скоро траурно, отколкото триумфално шествие. Под силния дъжд крачеха дълги унили колони мъже и нямаше кой да ги поздрави по тротоарите. Половината ни конница вече беше спешена, фургоните ни бяха дрипави, избелели и очукани. Парадните ни оркестри бяха изгубили блясъка си и много музиканти бяха загинали или болни, тъй че музиката ни, вяла и рехава, едва отекваше сред мрачните сгради.
Но главите ни бяха високо вдигнати и ботушите ни трещяха по паважа в злокобен ритъм. Можеше да сме пребити от походи и битки, но все още бяхме готови да се сражаваме.
Но къде беше врагът?
Тенедос беше стиснал устни, лицето му се бе зачервило.
— Изобщо не може да се сравни с Нуманция — замърмори той. — Ба. Това ли е най-хубавият им град? Само дето е голям. И къде по дяволите е крал Байран? Трябваше да ме чака, с наведени знамена, и да ми представи своето кално и вонящо, скапано кралство… Е, след като взимането на Джарра не ни носи почти нищо, поне ще се погрижа войниците ми да получат най-доброто. Домин Отман!
Неизменно присъстващият му адютант подкара коня си от дясната му страна.
— Сър?
— Издавам следната заповед. И се постарайте да бъде разбрана добре.
— Храбри бойци на Нуманция, вие дълго проливахте кръвта си и загивахте за каузата ни — започна той тържествено. — Но саможертвата ви не беше напразна. Дарявам ви град Джарра. След време той ще получи ново име, име, което ще избера така, че да отрази вашата слава. Сега се настанете в най-хубавите му имения и възстановете телата си с най-хубавото месо и вино, които ще осигурят нашите интенданти. Но ви забранявам да плячкосвате, под страх от смъртно наказание. Джарра трябва да остане толкова хубава, колкото е сега. Пазете добре Джарра, защото тя е ваша и ще отразява славата на нуманцийската армия дотогава, докато е непокътната.
— Не е лошо, нали? — приключи Тенедос. — И, Отман. Искам всеки командир, който получи моята заповед, да разбере, че всяка моя дума е много сериозна. Ще обеся всеки, било то редник, сержант, офицер или генерал, който наруши заповедта ми.
И така, армията ни се настани в Джарра. Всеки офицер получи богаташко имение и почти всеки войник — своя къща. Улиците получиха подобаващи имена и така се появиха булевард „Гвардията на Варан“, улица „Първи гвардейски“ и прочие. Градските площади се превърнаха в конюшни за частите, а фургоните се наместваха по пазарищата.
Плячкосване, разбира се, имаше, но вървеше съвсем предпазливо, особено след като Тенедос доказа, че е съвсем сериозен, като обеси двама сержанти и един капитан само няколко часа след тъжния ни парад през града.
Намирахме тук-там по някой майсирец, защото не всички се бяха подчинили на заповедта да напуснат Джарра. Повечето бяха старци, макар да се намираха и някои, решили, че могат да припечелят от опразването на града или от Нуманция. Някои, повечето жени, се оказаха прави и бързо се вляха в тълпата курви, влачеща се след всяка армия.
Войниците се къпеха, намираха нови дрехи и и най-скъпата коприна и най-фината вълна вече не се харесваха и на най-простите редници. И всеки криеше било кесия, било цяла торба с истински съкровища — отначало сребро, после злато и най-отбрани скъпоценни камъни. Някои търговци, поразбиращи малко от камъни, станаха много популярни и скубеха здраво за мнението си.
Струваше си човек да обикаля по улиците и да погледа лудориите на войската. Тук оркестър ще свири от покрита беседка в парка, там войници насядали да чистят оръжията си, докато някой разказвач ги забавлява. Офицерите се разхождаха тук-там, все едно че бяхме в мир. Но твърде малко бяха хората без униформи, а още по-малко — жените.