Официално Джарра изобщо не беше изоставена. Останал беше малък гарнизон, който да държи града до пролетта, а болниците бяха пълни с болни и ранени. Колкото до другите гарнизони по пътя на нашествието ни, щяха уж да се изпратят вестоносци със заповед да се изтеглят с колоната или да тръгнат към Пенда.
Но нито един от тези куриери не стигна до гарнизоните. Казаха ни, че може би са убити в засада от негаретите или от селските групи за съпротива. Самият аз бях убеден, че куриери изобщо не са изпратени. Императорът не можеше да признае ужасното си поражение.
Така че всички тези части, гарнизони, снабдителни складове и лазарети, пълни с ужасно много пострадали — може би около сто хиляди души или повече според мен — бяха изоставени. Доколкото знам, нито един наш боец, от Иртинг до Пенда, така и не се завърна в Нуманция. Така императорът предаде своята армия.
— Много лошо ли ще е? — попита Алегрия.
— Не знам — отвърнах честно, докато й подавах ръка да се качи в каляската.
— Но ще се справим, нали?
— Да — уверих я и си спомних ужасите на бягството от Кайт. Но макар да бяхме дали в жертва над половината от армията си, все още разполагахме с близо един милион бойци, най-великолепната армия, съществувала някога на света, предвождана от най-великия чудотворец в историята. И боговете със сигурност бяха на наша страна.
Императорът ме попита дали бих поел командването на ариергарда, вместо челото на армията. Предположих, че не знае къде всъщност е армията на Майсир и че се опасява от най-лошото. Отвърнах, че ще го направя, стига да мога да получа трите най-добри части — елитните гранични полкове Десети хусарски и Дванадесети тежка кавалерия и моя Седемнадесети Ърейски пиконосци. Той се намръщи, но се съгласи да ми ги даде. Попрекалих с късмета си и поисках двеста души от ударните части на Йонджи за поддръжка, но той отвърна, че за това ще трябва да помоля лично Йонджи.
Понякога се чудех дали императорът не се бои малко от кайтеца. Аз самият се боях. Йонджи се навъси, каза, че съм му бил оставял само шепа хора, но поне щели да са в най-добра позиция да обират изоставената по пътя плячка. И така, поехме назад.
Казаха ми, че император Тенедос бил застанал до голямата северна порта, през която преди по-малко от един сезон беше влязъл в Джарра. Развалините на града димяха, улиците водеха от пустош към пустош. Заехтяха рогове и тръби и резкият ритъм на почетния марш заотеква в стаения въздух. Наклониха се полкови знамена и пики, войниците се вкочаниха, за да запазят някакво подобие на строева стъпка.
Тенедос беше царствен, спокоен, уверен, приемаше мрачния парад, все едно че е на Празничния войскови преглед в Никиас.
Колкото до нас, в тила, стигнахме градските порти чак късно следобед и императорът отдавна беше заел мястото си в колоната. Изминали бяхме не повече от четири-пет мили, когато падна студеният здрач и се спряхме на лагер.
Вече бях забелязал надвисващата беда. По пътя имаше разпилени вещи, но не ценностите, за които мечтаеше Йонджи. Имаше огромни впрягове, едва годни да се движат по най-гладките градски улици — бяха опразнени и в повечето случаи подпалени.
Странни предмети се срещаха по пътя. Видях една потрошена лира; статуя на някакъв бог или богиня, която сигурно беше запълвала цял фургон; женски копринени дрехи, провесени между високите дървета, все едно че ги е хвърлила някоя капризна великанка; огромни картини, посечени със саби, преди да ги захвърлят; няколкостотин тома, подвързани с еднаква червена кожа, пръснати в калта; и много трупове, дори след толкова краткото изминато разстояние.
Свалбард и Кърти бяха направили някои дървени приспособления в първата ни карета така, че седалките да могат да се събират в легло, и двамата с Алегрия бяхме на сухо. Някъде посред нощ ме събудиха. Двамата лежахме напълно облечени и трябваше само да си окача меча и да обуя ботушите.
Домин Биканер ме чакаше в малката си шатра с един от най-пребитите бойци, които съм имал нещастието да видя. Ръката му беше ампутирана и превръзките бяха мръсно черни и напоени с кръв. Беше облечен само в дрипави гащи и разкъсана риза и въпреки студеното време беше бос. Оказа се гвардейски старши сержант, тежко ранен при засада на негаретите, толкова тежко, че лекарите не бяха успели да спасят ръката му и се наложило да я отрежат. Трудно се възстановявал и го бяха оставили в един лазарет от някогашните храмове.