— Стой! Кой идва? — гласът на часовия прозвуча тихо и дрезгаво в тъмното.
— Калстор Невия, с патрул от десет души — отвърнах на едно от местните майсирски наречия, което бях научил преди време в Иригон.
— Един да излезе напред, да го познаем.
Йонджи ме подмина и две сенки закрачиха към него. Първият майсирец залитна назад, щом ножът на Йонджи се заби под брадичката му. Вторият, оказал се твърде близо, за да му свърши работа копието, отскочи назад, завъртя се и мечът ми го посече в кръста. Издъхна малко по-шумно, с хрип, но беше все едно, и осемте нуманцийци затичаха напред с ботушите, заглушени от увитите овчи кожи. Зачакахме напрегнато. Най-сетне се появи войник с начернено лице и вдигна длан. Часовият и на другия пост беше очистен. След малко и тази група се присъедини към нас. Заговорих тихо:
— Дотук — добре. И не забравяйте: марширувате, все едно проклетият мост е ваш. Само не прекалявайте със стъпката, все пак сте майсирци, нали?
Тръгнахме в стегнат строй към сърцето на врага, ботушите ни зачаткаха по мокрото дърво като на парад. Видях как блеснаха в усмивка зъбите на Тенедос в тъмното. Чудя се дали сме си помислили едно и също в този момент: преди много години бяхме опитали нещо също толкова дръзко и бяхме успели. Замолих се наум: на Айса… о, по дяволите, защо да не помоля богинята на самия император: Сайонджи, бъди с нас и тази нощ…
След нас тръгнаха останалите ни хора — стъпваха безшумно, полуприведени, в средата на моста. Шестима носеха онова, което се надявах да стане център на заблудата ми — изоставената лодка. Отброявах крачките, разпознавах ориентирите и разбрах, че сме точно над островчетата на Анкър. Махвах с ръка над всеки и отделенията скачаха долу.
Не беше възможно майсирците чак толкова да разчитат на магията си и да са поставили само по една група стражи на двата моста. Оказах се прав. От тъмното напред излезе един и замахна с копие. Но Кърти го беше видял и стрелата се заби в лицето му. Той посегна да я измъкне и копието му издрънча долу. Хвърлих се към него, ръката ми го стисна за устата и камата ми се заби в гърдите му. Когато се изправих, още четири трупа се бяха проснали около мен — но единият беше нуманциец.
Продължавахме все напред и напред по безкрайно дългия мост. Най-сетне видяхме пред себе си още по-черно петно и дългата каменна дъга свърши. Имаше още един пост, с поне трийсет войници. Дързостта ни позволи да се приближим на десетина крачки, след това някой надуши опасността и вдигна тревога. Налетяхме върху тях, сечахме и забивахме с мечовете, и повечето паднаха, но неколцина побягнаха с викове.
Извиках на шестимата, понесли лодката, и те я хвърлиха на брега с трупа на един майсирец до нея, все едно че е убит, когато десантчиците са излезли на брега.
— Бегом! — заповядах, щом видях примигващите откъм селото факли, и мъжете затичаха след мен на изток, към другия мост. По средата се издигаше триетажен шестоъгълен силоз. Вратата беше затворена, но се отвори с трясък под петата на ботуша ми и трима майсирски офицери се изправиха на прага стъписани — и тримата със Свалбард и Кърти ги посякохме на място. Нуманцийците нахлуха в помещението.
— Братята горе по стълбите! — извика императорът. — На горния етаж!
— Балк! Поеми този етаж и блокирай вратата!
— Слушам, сър!
Продължих нагоре по широките стъпала до втория етаж, единично помещение с висок таван, миришещо на зърно и лято. Тук имаше само четири прозореца, затова пратих половината си хора долу за подкрепление на капитан Балк, а с останалите продължих към горния етаж. Беше като първия и двама магьосници се бутаха горе на тясната стълба и се мъчеха да отворят капака.
— Слез долу! — изръмжа им Свалбард и двамата се смъкнаха припряно. Кърти и аз стиснахме стълбата, а едрият мъж изхвърча нагоре по стъпенките, изви глава и натисна с рамене ръждясалия капак. Той се отвори с трясък и излязохме на покрива; императорът и маговете му ни последваха.
Сидор беше кипнал — отбраната им беше пробита! Но нищо не чух откъм мостовете. Надявах се майсирците да повярват, че всички убийци са се прехвърлили с лодчицата. Това щеше да осигури достатъчно време на хората ми да избият постовете по островчетата.
Маговете заизваждаха нещата си от торбите. Първите две заклинания бяха подготвени, преди да тръгнем. Едното беше най-обикновено, за заслепяване, с надеждата, че майсирците няма да могат да видят вратите на силоза. Долу се чу тропот от дървени греди — гвардейците вече ги барикадираха.