— Що? Тая година вече се къпах веднъж — и се изсмя весело. Вечерта щеше да е дълга.
Намерих Маран и я попитах дали иска да дойде при нас, макар да знаех отговора предварително. Не че не харесваше Йонджи — мисля обаче, че я плашеше. Иначе се чувстваше добре в компанията на войници. Но както казах, Йонджи беше от по-прост сой, чист убиец. Каза, че мислела да ни остави сами, но щяла да намине да го поздрави.
Икономът ми Ериван донесе запечатана с тел бутилка от любимото питие на Йонджи — бренди от сушено грозде, което варанците така и не изнасяха, но позволяваха на селяните си да се наливат с него, и бутилка минерална вода за мен. Един слуга донесе поднос с туршия, няколко вида маслини, козе сирене и малки люти чушлета.
Йонджи изчака вратата да се затвори и изръмжа:
— Дамастес, това дето става напоследък, хич не ми харесва.
— И на мен не ми допада много.
— Всички знаят, че беше прав за онова, което направи. Не ме гледай изненадано. Разбира се, че случилото се в Кальо се разнесе из цялата армия и навсякъде. Случката си я бива. Мисля, че на нашия император мозъкът му се е размекнал. Май за нищо не може да мисли, освен че не може да завъди императорче от всяка, дето се забърше покрай него.
— Внимавай — предупредих го: знаех, че някой или най-вероятно няколко от слугите ми шпионират за Кутулу.
— Пикал съм му на внимаването! Казах, че императорът се държи все едно че си е изсрал мозъка и се опитва да мисли с празен задник, и щях да му го кажа в очите, ако беше тук — Йонджи говореше истината. — Като идиот, или като някой примитивен тъпак от планините. Като аким Фергана. Знаеш ли, че той още държи трона в Саяна? — Фергана беше владетел на Кайт и държеше трона с коварства и жестокост. Тъкмо той ни беше принудил да напуснем града му по смъртоносния път през прохода Сулем.
Йонджи видя блясъка в очите ми.
— Виж, това му се вика задачка за десетина, да речем, двайсетина свестни мъже. Императорът няма да разбере, че си заминал. Що не се промъкнем двамата с тебе през границата и да му скочим на Фергана? Ще му дадем отдавна просроченото отмъщение, може дори кралството да вземем. Е, няма ли да е удар за онова дребно магьосниче, на което служиш, ако му се наложи да се държи с теб като със съсед монарх? — Йонджи се изсмя злъчно. — Не ме гледай толкова угрижено, симабюецо. Знам, че ще си държиш на клетвата дори ако Тенедос те остави да изгниеш в това блато, дето го мислиш за палат.
Надигна се, отчупи парче от сиренето, лапна го и си наля още една чаша.
— Казах, че не ми харесва това, дето става тука, Дамастес, и нямам предвид само това, дето ти го направи императорът.
— Защо? Какво става пък сега? Бях зает напоследък.
— Трябва да ги видиш само как пърхат птиченцата, дето са влезли в двора му. Не бях виждал досега по-голяма сган от позлатени тъпаци, дето нищо друго не правят, освен да дрънкат ласкателства на императора и да надничат в съкровищницата му. Това, което ме безпокои, е, че успяват — спомних си, че Кутулу ми беше казал почти същото. — Но и още има — продължи Йонджи, забелязал беглото ми кимване. — Погледни армията. Виждал ли си някой от новите командири? Нилт Сафдур, дето сега взе кавалерията ти. Надут самодоволен глупак — ще се обърка и зад кон, дето тегли плуг. Тенедос взима офицер, който нищо не е направил, освен че е изтрепал няколко жалки разбойника, и го прави генерал. По-лошо, произвел е вече десетина нови трибуни, ако не и повече, от прости редници. Мога да пикая на тях, само дето водата не си струват. Не са като нас, Дамастес.
„Ние“ — това бяхме първите шестима, които императорът провъзгласи за трибуни след разгрома на Чардън Шир: аз, Йонджи, Ерни, когото не харесвах много заради амбицията му, но го уважавах за способностите; Сирилос Линърджис, бивш редник, патриот, напуснал армията, за да стане амбулант, мъж, който беше предвождал бойците си и беше получил многобройни рани; Мерша Петри — мрачен всеотдаен учен, изобретил реорганизацията на армията, която осигури победа на Тенедос над калийските бунтовници и съответно трона му; и Мирус льо Балафре, майстор на меча, скандалджия и най-храбрият от храбрите.
Оттогава през годините бяха произведени и други: някои познавах добре, други — само по име.