Ако се натоварех повече, сънят идваше. Но твърде често се въртях в леглото с часове. Никога дотогава не бях имал проблеми със спането и дори се гордеех, че като всеки добър кавалерист мога да спя където и да е, дори в седлото. Чувствах се отчайващо сам, но не можех да се насиля да хукна към Иригон. Все още не.
Така изтекоха няколко седмици. Имах си посетители — Йонджи два пъти, веднъж Кутулу, после — един непознат.
Ериван, моят иконом, дойде и ми съобщи, че барон Кваджа Сала бил дошъл и очаквал благоволението ми. Повечето хора си мислят, че икономът заема поста си заради способността си да ръководи голямото домакинство, без работодателите му да са в течение на тихите му и ефикасни механизми; плюс подобаващата хладна арогантност към нежеланите посетители. Но има и един трети, много важен талант: да знае почти всичко. Ако гостът пожелае някой екзотичен плод от родината си, икономът трябва да знае на кой пазар може да се намери въпросната стока. Като по-добър пример, в случая трябваше да знае кой по дяволите е този барон със странно име.
— Той е посланикът на Майсир към имперския двор — повдигнах вежда, без да ме е страх, че показвам невежество или какъвто и да било недостатък пред човека, който сигурно познаваше слабостите ми по-добре и от самия мен. — Отказа да назове повода за посещението си, сър.
— Заведи го, моля те, в зеления кабинет, виж дали ще пожелае нещо освежително и му кажи, че скоро ще дойда.
Така щях да улесня все още неизвестния ни агент на Кутулу да ни шпионира, тъй като нямах намерение да се срещам с какъвто и да било майсирец без свидетели.
— Веднага, сър.
— Знаеш ли нещо повече за него?
— Знам само, че е известен като един от най-умните дипломати на крал Байран и, както казват, най-близкия му съветник.
— Разбирам — казах, въпреки че определено не разбирах, и тръгнах умислено към кабинета.
Барон Сала се оказа висок мъж, почти колкото мен, над шестдесетте и много слаб. Имаше дълги мустаци и много тъжни очи, сякаш беше видял всички злини, всяко лицемерие, което светът може да поднесе, и вече нищо не би могло да го изненада.
— Аз представлявам не само своя крал, но и върховното командване на армията ни — заяви той. — Един от по-ранните постове, които заемахте, беше в кралство Кайт, когато ясновидецът Тенедос беше изпратен от Властта на Десетимата като посланик там. Надявам се, че не греша?
— Това е всеизвестно.
— Моят владетел и офицерите му трябва да знаят всичко, което си спомняте за Кайт. Онези разбойници извършват набези на юг, в Майсир, точно толкова често, колкото безпокоят Нуманция, и крал Байран е решил да сложи окончателно край на дързостта им. Затова ме помоли да ви посетя и да ви попитам дали ще проявите интерес да помогнете за налагането на мир.
— Под каква форма би желал крал Байран да получи тези мои съвети? — попитах. — Не съм нито историк, нито писател, а да изработя описание на случилото се там, да не говорим за „всичко“, както явно желае той… хм, двамата с вас сигурно ще сме доста стари, преди работата да е приключила.
Баронът се усмихна.
— Това си го помислих и аз, когато пристигна куриерът с желанията на моя господар, затова помолих за уточнения. В идеалния случай той би се зарадвал много, ако по някакъв начин можете да участвате на съвещание с нашето върховно командване по проблема.
— Къде? В Майсир?
— Съмнявам се дали вашият император ще се възхити от идеята делегация от наши генерали да пристигне тук, в Никиас — отвърна сухо Сала.
— Да започнем с най-лесния от проблемите — предложих. — Как бих могъл да стигна до Майсир? Най-обичайният маршрут минава през Кайт, а тъй като онзи побеснял кучи син аким Бейбър Фергана още седи на трона в Саяна и ще е много доволен да ме види за предпочитане набучен на кол, съмнявам се, че този маршрут е приемлив.
— Това, както казахте, е най-лесният проблем. Има и един по-дълъг път, вашата армия вече го знае. Минава през Кальо и прекосява една от другите Погранични земи. Пустиня е и се срещат разбойници, но е проходим за малки части, макар да е отдавна изоставен. Можем да осигурим контингент от негарети — жителите, които обитават така наречената от нас Дива земя — да ви посрещне на границата.